Определение № 3468 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София - град (АССГ) и Административен съд – София- област относно компетентния съд, който следва да разгледа и реши спор по жалбата на А. Лютов, К. Мандрев и СНЦ “Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“ срещу разрешение № 139 от 28.12.2023 г. на министъра на земеделието и храните за извършване на развъдна дейност съгласно чл. 20 от Закона за животновъдството. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира следното: С определение № 68 от 17.01.2024 г., постановено по адм. дело № 17/2024 г. по описа на Административен съд София- област /АССО/, съдът позовавайки се на чл. 132, ал. 1 от АПК е приел, че адресатите на акта са повече от един и са извън рамките на един съдебен район, поради което водещ критерий съгласно чл. 133, ал. 2, изр. 2 АПК за определяне на местната подсъдност е седалището на органа. Седалището на органа в случая е в гр. София поради, което делото е местно подсъдно на Административен съд София- град. С оглед изложеното съдът е прекратил производството по делото поради неподсъдност и го е изпратил по подсъдност на АССГ. С определение № 1426 от 07.02.2024 г. постановено по адм. дело № 972/2024 г. по описа на АССГ съдът, е приел, че тримата жалбоподатели не са адресати на акта, ето защо дори те да обосновават правен интерес от жалбите си, техните адреси и седалище не влияят за определяне на компетентния съд. Последният се определя от това кой е адресат на акта. В случая адресатът на акта е „Развъдна асоциация на Софийската Елинпелинска овца“, със седалище с. Априлово, община Горна малина, област София, поради което съдът е приел, че компетентен е Административен съд - София област, съответно е налице спор за подсъдност. По изложените доводи е повдигнат спор за подсъдност и делото е изпратено на ВАС. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност Върховният административен съд в настоящия състав на взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. С правилата за местната подсъдност законодателят разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни административни дела. Използваният признак за териториална връзка на делото с административния съд е "посочения в акта адресат" - неговият постоянен адрес или седалище, а не адрес или седалище на жалбоподателите. В случая е видно, че оспореното разрешение за развъдна дейност по чл.20 от ЗЖ е индивидуален административен акт, а негов единствен адресат е „Развъдна асоциация на Софийската Елинпелинска овца“, със седалище и адрес на управление с. Априлово, община Горна малина, област София. Затова на основание чл. 133, ал. 1 от АПК Административен съд – София област е съдът по седалището на посочения в акта адресат и се явява местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата, подадена от А. Лютов, К. Мандрев и СНЦ “Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“ срещу разрешение № 139 от 28.12.2023 г. на министъра на земеделието и храните за извършване на развъдна дейност съгласно чл. 20 от Закона за животновъдството. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,