Определение № 3812 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 166, ал. 3 АПК.

Н. Иванова обжалва Определение № 11419/22.12.2023 г. по адм. дело № 12202/2023 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлено искането й за спиране на изпълнението на Заповед № САГ23-РА-18-53/18.10.2023 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ премахването на преместваем обект „Будки – два броя“, находящ се в поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.1007.266, с административен адрес: гр. София, [улица].

Административният орган е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима и основателна.

Правните изводи на съда, че твърдените възможни вреди от имуществен характер не са значителни или трудно поправими, тъй като подлежат на обезщетяване при евентуална отмяна на акта, са по съществото си немотивирани, а съдебният акт е неправилен от материално-правна страна и по своя резултат.

1. Оспорващата е сключила договор за наем от 21.07.2023 г. на магазин в имота, с чието функциониране са свързани обектите, разпоредени за премахване със заповедта. Месечната наемна цена като източник на доход е в размер на 8 000 лв., определим като значителен и обуславящ квалификацията на възможните вреди, произтичащи от евентуалното премахване на обектите. Т.е. налице е насрещен имуществен интерес, чието засягане се намира в причинна зависимост с изпълнението на заповедта. Обстоятелството, че вредите подлежат на обезщетяване, не изключва по хипотеза основанието за спиране на незабавното изпълнение, след като те попадат в една от алтернативните категории по чл. 166, ал. 2 АПК.

2. При съществуването на доказан защитим интерес на адресата на заповедта, изследването на въпроса дали той е противопоставим на обществения трябва да се основава на конкретна преценка нуждае ли се последният от засилената охрана, предоставена му с привилегията за незабавно изпълнение на акта. В случая отговорът е отрицателен.

а. Издадено е разрешение за поставяне през 2006 г. и се твърди от заинтересованата страна, че обектите са поставени съгласно разрешителното. Не е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт (и то в едноинстанционно съдебно производство – чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ) би предизвикало вреда от вида по чл. 60, ал. 1 АПК, ако такава не е настъпила през целия период (поне няма данни по преписката, нито твърдения на администрацията в тази насока).

б. От друга страна, будките са ситуирани в частен имот, а не в територия, представляваща публична собственост и/или обект на специална устройствена защита. Интензитетът на засягане на обществения интерес от поставянето на преместваемите обекти не е дотолкова висок, че да налага предприемането на нетърпящи отлагане (до решаването на същинския спор с окончателен съдебен акт) действия по изпълнението на заповедта.

3. Съответно законовата презумпция по чл. 217, ал. 1 ЗУТ за съществуването на основания за предварително изпълнение на административния акт по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ следва да се счита за опровергана.

Изложеното мотивира отмяната на обжалваното определение и разрешаването на въпроса по частната жалба по същество със спиране на допуснатото от закона изпълнение на заповедта – чл. 217, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 235, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение