Определение № 754 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 610/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу определение от 4.10.10г.по гр.дело № 1336/10г. на Софийски апелативен съд,с което е отхвърлена молбата му от 5.10.09г.за предоставяне на правна помощ по чл.21 т.3 ЗПП,изразяваща се в безплатна адвокатска защита за касационно обжалване на определение от 28.09.10г.по същото дело. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е оставил без уважение молбата на Г. А. за предоставяне на правна помощ по ЗПП с мотиви,че от представените декларация за семейно и имотно състояние и писмените доказателства не може да се направи извод,че страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.Освен това съдът е счел,че на основание чл.24 ал.2 ЗПП правна помощ не следва да бъде предоставяна поради очевидна неоснователност на исковата претенция. Обжалваното определение е правилно.Молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна поради очевидната неоснователност на исковата претенция.В исковата молба се съдържат общи твърдения за незаконни действия на различни държавни органи и институции,без да може да се извлече твърдение за конкретно нарушено право и за наличие на материалноправен спор.Допуснатите нередовности при предявяване на иска не могат да бъдат отстранени по реда на обжалване на съдебния акт от 28.09.2010г.,поради което молбата за предоставяне на правна помощ е по очевидно неоснователна претенция. Като е съобразил изложеното,Апелативният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,който следва да бъде оставен в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.