Решение № 3008 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2012 г.

Решение № 3008 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6526/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Институт за развитие на публичната среда", София (Сдружение/то), против решение № 1610/26.03.2012 г., постановено по а. д. № 8951/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Сдружението против отказ на Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията) по негово заявление за достъп до обществена информация вх. № 926/17.09.2011 г., обективиран в решение по т. 4 - "Разни" от Протокол № 71 от заседание на ЦИК, проведено на 21.09.2011 г. Недоволно, Сдружението обжалва решението на АССГ. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба. Ответната страна - ЦИК, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При така установеното от фактическа страна, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно. Безспорно е, че Сдружението е поискало достъп до обществена информация чрез предоставяне на текста на "пълните протоколи и стенографски записи от заседанията на ЦИК", подробно описани в заявлението му от 17.09.2011 г. Поисканите пълни протоколи и стенографски записи съдържат изказаните становища и мнения на членовете на ЦИК по разглежданите по време на заседанието въпроси. Същите обаче не са решения на задължения да предостави достъп до съхранявана от него обществена информация орган - Комисията, а информация, свързана с оперативната подготовка на актовете `и. Със заявлението си Сдружението е поискало обществена информация, която по смисъла на този закон е всяка информация, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Изказаните становище и мнения на членовете на комисията не са и не могат да бъдат обществена информация, тъй като не изхождат от ЦИК като колективен орган, а са лично мнение на нейните членове. От тях не може да се направи извод за дейността на ЦИК. Затова именно те нямат самостоятелно значение, поради което и достъпът до тях може да бъде ограничаван, а отказът да бъдат предоставени. законосъобразен. Неоснователен е доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително, видно от заглавната част на Протокол № 71, в началото на заседанието на ЦИК, проведено на 21.09.2011 г. са присъствали общо 20 нейни члена. Обстоятелството, че въпросното решение е взето с гласовете на 12 члена не го опорочава, въпреки неизвестността на причините за това. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Изборния кодекс, избирателните комисии (вкл. ЦИК) заседават при кворум повече от половината техни членове и се произнасят с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите такива. Ноторно е, че сегашната ЦИК е в състав 21 члена. Т. е. при вземането на решението е съществувал необходимия законовоопределен кворум от минимум 12 члена и то е прието с достатъчен брой положителни гласове, които при този кворум трябва да са най-малко 8. Причината, поради която в началото на заседанието са присъствали 20 члена, а при вземането на спорното решение - 12 е ирелевантна, след като присъствалите и начина им на гласуване покриват изискванията на кодекса за необходими кворум и мнозинство. Доводът за съществуването на "надделяващ обществен интерес", поради което ограничението по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ не следвало да се прилага е неоснователен. Тълкуването, дадено в касационната жалба, че след като нормата на чл. 13, ал. 3 е императивна, не е необходимо заявителят да се позове на "надделяващ обществен интерес", не отговаря на смисъла и целта на закона. Ако действително съществува такъв интерес, именно заявителят е длъжен да се позове на него и да го докаже пред административния орган, а не обратното. Не може да се вмени на задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект задължение да предполага, че такъв интерес е налице тъй като заявителят е действал, "...целейки разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността в работата му...", чрез исканата със заявлението информация. Във всички случаи тази цел следва предварително да се декларира и да се докаже от заявителя. ВАС не установи наличието и на някоя от хипотезите на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, на които се позовава защитата в пледоарията си по същество. Дори и да съществува някоя от там посочените хипотези, за случая това е без значение. Систематичното тълкуване и мястото на изр. 2 от § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ предполагат неразривна връзка с изр. 1 от нея - съществуващ спор относно наличието или липсата на производствена или търговска тайна и отказ от достъп до обществена информация по въпроси, квалифицирани като такава тайна. Последните в случая липсват. Аналогията, направена в касационната жалба за практиката на публичност на други колективни органи като Министерския съвет (МС) и Висшия съдебен съвет, осигуряващи достъп до пълните стенографски протоколи от заседанията си, е неприложима. В Изборния кодекс до изменението му, обнародвано в ДВ бр. 17/21.02.2013 г. липсваше норма, уреждаща работата на Комисията, аналогична по съдържание на чл. 2, ал. 3 от Правилника за структурата и организацията на работа на МС и на неговата администрация и чл. 33, ал. 4 от Закона за съдебната власт, която да прогласява публичност на заседанията на ЦИК. Не води до други изводи и позоваването на изменението на чл. 26, ал. 1, т. 22 от кодекса. С това законодателно изменение вече е въведено задължение за ЦИК да публикува в интернет страницата си стенографските протоколи от заседанията си, което не е в пряка и видима връзка със ЗДОИ. Преди момента на изменението обаче, такова задължение не е съществувало и липсва основание да се твърди, че предвид настъпилата законодателна промяна, ЦИК е била задължена да предостави исканите стенографски протоколи от решения, постановени преди датата 21.02.2013 г. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС