Определение № 2099 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 694/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по две частни касационни жалби и една насрещна частна касационна жалба. „Ню Бояна Филм“ АД, ЕИК 831905091, чрез адв. Е. М., обжалва определение № 3291 от 10.12.2025г. постановено по ч.гр.д. № 3310/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е изменено определение № 16049 от 26.08.2025г. на Софийски градски съд по гр.д. 6174/2023г., като И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. са осъдени да заплатят на дружеството разноски по делото на основание чл.78, ал. 4 ГПК в размер на 9755,67лв., вместо определената от Софийски градски съд сума от 15 600лв. Жалбоподателят счита определението за недопустимо, очевидно неправилно, евентуално неправилно поради необоснованост. Според него въззивният съд е определил размера на възнаграждението не по право, а по справедливост, с което е излязъл извън легитимните си правомощия; изтъква, че няма мотиви за приетата от въззивния съд прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В изложението за допускане до касационно обжалване поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса: кога съдът е легитимиран да прибягва до присъждане на намален размер на адвокатско възнаграждение и кои факти и обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда в преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, за да може тази преценка да бъде предвидима. Твърди се, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид промяната в правния ред, настъпила след произнасянето на СЕС с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Счита, че определението е постановено и в противоречие с практиката на Конституционния съд относно правната сигурност - Решение № 12 по к.д. № 13/2015г., доколкото направената от съда преценка, че адвокатското възнаграждение подлежи на намаляване поради прекомерност, е непредвидима и по този начин нарушава правната сигурност. Жалбоподателят отправя и искане за постановяване на тълкувателно решение по чл. 124, ал. 1, т. 3, вр. чл. 125 ЗСВ по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение и обстоятелствата, които обосновават тази прекомерност, което тълкуване да се съобрази с правото на ЕС. В случай, че ВКС изпитва определена неяснота, жалбоподателят моли да се отправи искане до СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС на преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 56 ДФЕС, с оглед нейното съобразяване с нормата на чл.78, ал.5 ГПК по следните въпроси: 1/ позволява ли член 56 ДФЕС с оглед свободното предоставяне на адвокатски услуги вътрешни ограничения относно присъждане на размера на сторените разноски; 2/ ако съдът приеме, че има легитимен интерес в ограничаване на правото на присъдените разноски и принципът restitutio in integrum на изправната страна, следва да се ограничи какво трябва да бъде това ограничение – дали следва съдът във всеки случай да изследва какво би могло да е най-минималното уговорено възнаграждение или следва да направи обща преценка за пазарна обоснованост на възнаграждението като го присъди в цялост когато е такова и го ограничи само ако излиза извън пазарната логика и навежда на съмнения за злоупотреба. Ответникът по тази частна жалба И. П. И., чрез адв. Свилена Д. я оспорва и твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не изразяват становище. И. П. И., чрез адв. Свилена Д., обжалва същото определение в частта, с която в тежест на ищците са поставени разноски за адвокатско възнаграждение, направени от ответника „Ню Бояна Филм“ АД в размер на горепосочената сума от 9755,67лв. Счита, че съдът правилно е приел адвокатският хонорар за прекомерен, но неправилно е определил размера, до който трябва да бъде намален, защото дори намаленият размер не съвпада с извършените процесуални действия, оказаната правна помощ, както с фактическата и правна сложност, и извършените съдопроизводствени действия по делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.2, пр. 2 ГПК по въпрос в противоречие с практиката на СЕС, а именно: при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може ли да присъди адвокатско възнаграждение в размер под минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г., когато тези минимални размери не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, с оглед задължението за съобразяване с правото на ЕС и практиката на СЕС /решение по дело С-438/2022г./. Ответникът по тази частна жалба „Ню Бояна Филм“ АД, чрез адв. Е. М., я оспорва и твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. От „Ню Бояна Филм“ АД е подадена насрещна касационна жалба. С нея се иска обезсилване на определението от 10.12.2025г. като недопустимо поради това, че възражението за прекомерност на ищците е било преклудирано - заявено е чак с частната жалба срещу определението на Софийски градски съд по чл. 248 ГПК, а не с отговора на подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК за допълване на определението за прекратяване с присъждане на разноските. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След преценка на доводите на частните жалбоподатели и обстоятелствата по делото, съдът намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. с предявен против „Ню Бояна Филм“ АД отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на недвижим имот - УПИ *, находящ се в местността „Национален киноцентър“ Бояна, целият с площ 3800 кв.м. Правният си интерес от търсената защита ищците обосновават с възможността да претендират право на собственост върху имота на оригинерно правно основание - придобивна давност, както и с оглед прекъсване течението на евентуално давностно владение в полза на ответника. В отговора на исковата молба ответникът „Ню Бояна Филм“ АД е посочил, че по предявен от ищците срещу него ревандикационен иск по чл. 108 ЗС въз основа същите основания, с влязло в сила решение по гр.д.№ 13719/2017 г. на Софийския градски съд, заявеното право на собственост е отречено, поради което те не разполагат с правен интерес от отрицателен установителен иск. С определение от 01.02.2024г. гр.д. № 6174/2023г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото като недопустимо, приемайки, че е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от същите ищци против ответника ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. По този начин заявеното от ищците право на собственост, което обуславя правния им интерес от иска, е отречено и те не разполагат с правен интерес да водят предявения отрицателен установителен иск. В това си определение съдът не се е произнесъл по разноските. С молба по чл. 248 ГПК ответникът „Ню Бояна филм“ АД е поискал допълване на определението с присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 15 600лв. С определение от 27.03.2024г. първоинстанционният съд е уважил това искане. С последващо определение № 16049 от 26.08.2025г. е оставил без уважение искането на ищците за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 16 500лв., с включен ДДС. Видно от данните по делото, че от страна на ищците е подаден своевременно отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който е заявено възражение за прекомерност, но молбата не е била докладвана навреме и затова възражението е разгледано едва с определението от 26.08.2025г. Това определение е обжалвано пред Софийски апелативен съд, който с определение № 3291 от 10.12.2025г. по ч.гр.д. № 3310/2025г. е изменил определението от 26.08.2025г. като е осъдил ищците да заплатят на ответника разноски в размер на 9755,67лв., вместо определената от Софийски градски съд сума от 15 600лв. Счел е за основателно възражението на ищците за прекомерност на адвокатския хонорар поради това, че възнаграждението от 15 600лв. е уговорено за представителство до приключване на делото пред първа инстанция, а в действителност е подаден само отговор на исковата молба, както и поради това, че отговорът съдържа възражения по същество, а не само възражение за недопустимост на иска. Затова е приел, че посоченият от жалбоподателите хонорар от 9577,67лв. с включен ДДС е обоснован и справедлив. Посочил е, че не приема аргументите на частните жалбоподатели, черпени от Наредба № 1/09.07.2004г., но доколкото това е посочената в частната жалба сума, обоснована с материалния интерес и чл. 9 от Наредбата, е счел, че тя представлява хонорар, адекватен на положените усилия и залога на спора за страната. Съдът е приел за неоснователни доводите на ответника по частната жалба, обосноваващи адвокатския хонорар с минималния размер по същата Наредба. Изтъкнал, е че в предходния процес по чл. 108 ЗС ответникът е бил представляван от същия адвокат и в отговора на новата искова молба са развити същите възражения като в първото дело; хонорарът е за представителство пред цялата първа инстанция, включваща няколко открити заседания, изслушване на вещи лица, пледоарии, писмени защити, които не са се състояли. Затова е счел, че има основание да намали разноските, които насрещната страна ще бъде натоварена да плати. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: По частната жалба на „Ню Бояна Филм“ АД. Въпросът, така както е поставен, се свежда до съдържанието на критерия фактическа и правна сложност на делото, заложен в чл.78, ал.5 ГПК, като релевантен за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение и за дължимата от съда преценка при извършване на такова намаляване. Според съществуващата практика съдът може да присъди намален размер на адвокатско възнаграждение когато заплатеното от страната възнаграждение не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. В съобразителната част на т.3 от Тълкувателно решение № 6//2012г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая въззивният съд е процедирал именно по горепосочения начин. Приел е, че предоставената адвокатска услуга в първоинстанционното производство се изразява в изготвяне и подаване на отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за нейната недопустимост, но съдържа и възражения по същество. Приел е, че процесуалните действия, извършени от упълномощения адвокат, не включват явяване в открити заседания, изслушване на вещи лица, пледоарии или представяне на писмена защита. Въз основа на всичко това е възприел посочената в частната жалба на ищците сума в размер на 9 755,67лв. като адекватна на положените усилия. Въззивният съд е съобразил задължителното тълкуване, дадено от СЕС в Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност. В същия смисъл е и създадената практика на Върховния касационен съд след това решение. При наличието на посоченото решение на СЕС не следва да бъде уважавано искането за отправяне на преюдициално запитване - чл. 629, ал.3 ГПК. В допълнение, прилагането на решението на СЕС доведе до изменение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. в ДВ бр.14/2025г. и на Закона за адвокатурата и на самия чл. 78, ал.5 ГПК в ДВ бр. 17/2026г. Не може да бъде уважено и искането на този жалбоподател за образуване на тълкувателно дело. От една страна такова искане може да се отправя само от лицата по чл. 125 ЗСВ, сред които не са страните по делата. От друга страна, не е посочена и не е известна на настоящия състав противоречива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 78, ал.5 ГПК, още повече, че разпоредбата има нова редакция - ДВ бр.17/2026г. Липсва и соченото основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК - противоречие с практиката на Конституционния съд. С посоченото от жалбоподателя решение № 12 по к.д. № 13/2015г. е обявена противоконституционност на чл. 79, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс (обн. ДВ, бр.26 от 02.04.1968 г. посл. доп. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г.) и §35 и §36 от ПЗР от Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (обн., ДВ бр. 74 от 26.09.2015г.). Поради това решението не е пряко приложимо към настоящия случай. В мотивите се съдържат разяснения относно съдържанието на понятието за правова държава с оглед на формалния елемент - правна сигурност. Вярно е, че принципът на правна сигурност изисква правото да е ясно и достъпно, предвидимо, за да може да бъде съобразимо от правните субекти отнапред. В случая нормата на чл. 78, ал.5 ГПК изрично предвижда възможност за намаляване на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение при наличие на определени предпоставки, така че в тази хипотеза принципът на правна сигурност и предвидимост не е засегнат. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол по жалбата на „Ню Бояна филм“ АД. По частната жалба на И. П. И.. Повдигнатият въпрос е дали при направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди адвокатско възнаграждение в размер под минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г., когато тези минимални размери не съответстват на фактическата и правна сложност на делото, с оглед задължението за съобразяване правото на ЕС и практиката на СЕС, вкл. решение по дело С-438/2022. Това е същият по смисъл въпрос, който е поставен и в жалбата на ответника по иска. Както бе посочено, при извършване на преценката по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението Софийски апелативен съд е извършил намаляване, прилагайки критериите, посочени в законовата норма, а именно действителната фактическа и правна сложност, като е отчел реалният обем на осъществената защита, който се е свел до изготвяне на отговор на исковата молба. По този начин съдът не се е отклонил, а е съобразил задължителното за всички съдилища в Република България / чл. 633 ГПК / решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз. Отделно, следва да се изтъкне, че при уважаване на поддържаното от ищците по иска (сред които жалбоподателя И. И.) възражение за прекомерност, съдът е възприел именно направеното в тяхната частна жалба изчисление на адвокатския хонорар, т.е. с определението искането им е уважено по начина, по който е било поддържано, а със сега подадената жалба той се домогва да установи, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е още по-малък. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по тази частна касационна жалба. С оглед правилото на чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната частна касационна жалба на „Ню Бояна Филм“ АД не следва да се разглежда. Разноски в това производство на страните не се дължат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.