Решение № 8419 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2013 г.

Решение № 8419 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Христо Кирилов Ковачев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Христо Ковачев", със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Сава Силов" № 70, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ангелов, против решение № 768/08.04.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1980/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 241106701/24.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 589/23.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът се позовава основно на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, установяващо редовно водено счетоводство от негова страна. Намира, че е налице изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит, а непредставянето на поисканите от ревизиращите органи документи от доставчиците не обуславя отказ да бъде признато това право. Претендира отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 241106701/24.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 589/23.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия за различни данъчни периоди от ревизираните през 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 69 962.77 лв. Определено е задължение за ДДС в посочения размер и задължение за лихва в размер на 27 904.46 лв. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за данъчните периоди м. ноември и м. декември 2006 г. по фактури, издадени от "Груп Милк" ООД и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС за останалите данъчни периоди по фактури, издадени от "Груп Милк" ООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Англо Болкан Комюникейшънс" ЕООД, "Стрелча 23" ЕООД, "Стройбилдинг Комерс" ЕООД с изложени мотиви за недоказана реалност на доставките. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата против РА. Подробно е обсъдил констатациите на ревизиращия екип в хода на ревизията при направените насрещни проверки на доставчиците. Подробно е обсъдил и констатациите на вещото лице по назначената ССЕ, което е работило по документи, представени по делото и от жалбоподателя, но е проверило единствено счетоводството на жалбоподателя. Съдът е приел за безспорно установено според констатациите на приходните органи, заключението на вещото лице по назначената ССЕ и представените писмени доказателства, че ревизираното лице осъществява специфична строителна дейност - монтаж на газови и отоплителни инсталации и на вентилационни инсталации, като стопанската му дейност е намерила вярно отражение в редовно воденото от него счетоводство. Поради неточните счетоводни отразявания при доставчиците според вещото лице обаче, е невъзможно да се установи на за кои обекти са отчетени разходите, какви материали са вложени и как е калкулирана цената на услугата. По отношение на доставчика "Груп Милк" ООД вещото лице е установило, че фактурите от 2006 г. са отчетени като аванси и стоят като салда на неусвоени аванси, докато при жалбоподателя са осчетоводени като плащания за услуги. За целия период 2006 г. - 2008 г. не са представени справки-декларации по ЗДДС. По отношение на нито един от доставчиците не са установява да са изпълнени изискванията на чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите и чл. 208, ал. 1, т. 1б. "в" от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. Така постановеното решение е правилно. Точно е установен предметът на дейност на ревизираното лице. По делото е представено Разрешение № 005 от 17.01.2005 г., издадено от Държавна агенция за метрология и технически надзор на основание чл. 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите, с което се разрешава на ЕТ "Христо Ковачев" - Стара Загора да извършва следните дейности: ремонт, преустройство и сервизно поддържане на парни и водогрейни котли с Н и В налягане, съдове, работещи под налягане, тръбопроводи за пара и гореща вода, газови съоръжения и инсталации за природен газ и втечнени въглеводородни газове. Валидността на разрешението е до 17.01.2008 г. Представено е удостоверение № СТ 034 от 02.11.07 г. за вписване в регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на основание чл. 36, ал. 6 от посочения закон. Удостоверението по чл. 36, ал. 1 от закона се издава на лица, вписани в търговския регистър, които разполагат с нает персонал по трудово правоотношение, който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността, притежава материално-технически условия и средства за извършване на дейността. Чл. 208. (1), т., 1 б. "в" от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове изисква лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения и инсталации, да разполагат със следния нает по трудово правоотношение персонал: в) заварчици с правоспособност "заварчик на тръби" и притежаващи сертификат, издаден от лице по чл. 38. С оглед именно на тези специфични изисквания в сключените договори между жалбоподателя като изпълнител и "Ковачев газ СЗ" ЕООД като възложител е предвидено изпълнителят да извърши дейностите лично без да ги превъзлага на подизпълнители. Независимо от това ревизираното лице претендира признаване на правото на приспадане на ДДС по фактури, издадени от изброените доставчици, в качеството им на изпълнители на договорите, с които им е възложено тяхното изпълнение, без по делото да са представени доказателства, че те разполагат с издадено удостоверение по чл. 36 от ЗТИП, както и с квалифициран персонал и техника. Неоснователно е твърдението на касатора, че единствено фактурата е необходима и достатъчна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Точно обратното е прието в т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД: "От една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки. " Дори да се приеме, че услугите - предмет на договорите, сключени между "Ковачев газ СЗ" ЕООД и ЕТ "Христо Ковачев", са изпълнени, доколкото това не е оспорено от ответника по делото, то са налице обективни данни, че не са изпълнени от посочените доставчици. От това следва, че упражнявайки право на приспадане по така издадените му фактури, жалбоподателят се позовава на правото на Съюза с измамна цел или с цел злоупотреба. При наличието на обективни данни, че услугите не са осъществени от персонала на издателите на фактурите, ревизираното лице няма как да не знае това обстоятелство. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.