Определение № 668 от 17.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Агенция „Митници” срещу определение №1661/25.06.2012г. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определение №3366/19.04.12г. по гр.д.№1313/12г. на Бургаския районен съд, с което е оставено без уважение възражението на Агенция „Митници” за местна подсъдност на предявените искове. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че спорът е трудов – по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.225, ал.1 КТ и съгласно чл.114 ГПК, работникът може да предяви иск срещу своя работодател по мястото, където обичайно полага своя труд – в случая това е поделението на Агенция „Митници” в [населено място]. Следователно местно компетентен да се произнесе по предявените искове е Бургаският районен съд. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл.105 ГПК, според която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника, както и чл.108 ГПК – че исковете срещу държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е тяхното управление или седалище. Разпоредбата на чл.114 ГПК не намирала приложение в случая; тя се прилагала само при трудови спорове, възникнали по висящо трудово правоотношение, което личи от израза „обичайно полага своя труд”. Ответникът С. С. С. оспорва жалбата. Счита, че тя е недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, преграждащо е определението, с което производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се изпраща по подсъдност на друг съд. Оттук следва, че в обратния случай, когато се отклони възражение за неподсъдност, определението на съда не е преграждащо и спорът за подсъдността подлежи на двуинстанционно разглеждане. Определението на втората инстанция по този спор е окончателно. То не попада нито в кръга на определенията по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, нито в кръга на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С постановяване на атакуваното определение на Бургаския окръжен съд по проверка на първоинстанционното определение по подсъдността е изчерпан инстанционният контрол и частната жалба срещу това определение е процесуално недопустима. В този смисъл е и практиката на ВКС – напр. определение № 647 от 10.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 546/2011 г., I т. о., ТК, определение №66 от 26.01.2012г. по ч.т.д.№907/11г. на І ТО и др. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,