Определение от 08.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7110/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „Халомед“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добрич“ №230, подадена чрез пълномощника му адв. Костов, против Решение №56/22.06.2022 г. на Административен съд – Силистра, постановено по адм. д. №61/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-03001921004417-091-001/21.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №13/11.03.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна. С оспорения пред Силистренския административен съд РА са установени на „Халомед“ ЕООД задължения за ДДС в общ размер 8 649.46 лв. за данъчните периоди от м. март 2021 г. до м. юли 2021 г. на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС и лихви за забава към датата на акта в размер на 450.01 лв. Приходните органи са приели, че облагаемият оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в приложимата редакция на закона – ДВ, бр. 96/2019 г. е формиран по реда на по чл. 96, ал. 10 ЗДДС и е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, поради което на основание чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС данъчно задълженото лице е било длъжно да подаде заявление за задължителна регистрация до 07.04.2021 г., но то е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 01.07.2021 г. и е регистрирано с Акт за регистрация №190422102351847/08.07.2021 г. на 13.07.2021 г. Административният съд е обосновал извод за валидност и материална законосъобразност на оспорения пред него от дружеството РА. Приел е, че са доказани от страна на приходната администрация предпоставките за дължимост на ДДС на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС (ДВ, бр. 97/2017 г.), според който: „За определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък“. Настоящият касационен състав намира, че преюдициални за разрешаването на правния спор са отговорите на СЕС на поставените от Върховния административен съд въпроси в преюдициалното му запитване, отправено с Определение от 25.01.2023 г. по адм.д. №12086/2021 г., по което е образувано дело С-122/23, а те са следните: 1.Национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС, нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС?; 2.Директива 2006/112 на Съвета допуска ли национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС? 3.По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер? Поради изложените съображения производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на решение на СЕС по дело С-122/23. Мотивиран така и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение