Определение № 8390 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от "АИФОРОС БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.Перник, чрез процесуален пълномощник-адв.Х Михайлов, срещу Определение № 704 от 26.04.2024 г. по адм. дело № 231/2024г. по описа на Административен съд – Перник. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и претендира неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът по частната касационна жалба-Директорът на Дирекция “ОДОП“-София не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение Административен съд-Перник е оставил без разглеждане жалбата на " АИФОРОС БЪЛГАРИЯ " ЕАД срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „ОДОП“-София по искане за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-22001423004011-091-001 от 24.01.2024г. на органи по приходите при ТД на НАП-София. За да достигне до извод за недопустимост на искането за спиране на изпълнението на посочения РА, първостепенният съд е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от търсената защита, защото то е лишено от предмет, тъй като установените от приходните органи задължения по ревизионния акт са заплатени изцяло от дружеството в срока за доброволно изпълнение. При това положение отправеното искане е лишено от предмет. Доколкото изпълнението на задължението е извършено в срока по чл.127 ал.1 от ДОПК, посредством плащането изпълнението е спряно, с оглед на което според съда липсва правен интерес да се иска „временна защита-спиране“. Решаващият съд приел, че е недопустимо да се иска спиране на изпълнението при наличие на пълно изпълнение на задълженията по РА, с оглед на което жалбата срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „ОДОП“-София да спре изпълнението е без предмет и при липса на правен интерес. По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК съдът оставил без разглеждане жалбата на дружеството като недопустима. Така постановеното определение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл.153, ал.1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. Разпоредбата на ал.2 предвижда, че изпълнението на РА може да се спре по искане на жалбоподателя, като искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на РА, която е обжалвана. Съобразно чл.153 ал.7 от ДОПК, отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество. Според релевантната за спора съдебна практика на ВАС /вж.Определение№5127/24.04.2024г. на ВАС по а.д.№3885/2024 г./, на обжалване пред съда подлежат и мълчаливите откази на органа по искане за спиране изпълнението на РА, какъвто е настоящия случай. Първостепенният съд се е позовал на представените по преписката два броя платежни нареждания от 01.02.2024 г., с посочено основание за плащане: ревизионен акт № Р-22001423004011-091-001 от 24.01.2024 г., съответно за суми 295 934,96лв. и 23 470,25лв. лихва, според които дългът по РА е платен доброволно от ДЗЛ. Съобразил е и прил. становище с изх.№С240032-180-0000500/20.02.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, в което е посочено, че във вр. с РА№ Р-22001423004011-091-001 от 24.01.2024 г. няма образувано изпълнително дело и няма налагани обезпечителни мерки върху активи на задълженото лице в хода на ревизионното производство. Правилно решаващият съд е приел, че изхождайки от даденото от КС с ТР№21 от 26.10.1995г. по к.д.№18/1995г. тълкуване досежно правната природа на спирането като временна защитна мярка, целяща да се предпази от предстоящо засягане субективно право, за което се твърди, че е застрашено от оспорен пред горестоящия орган незаконосъобразен административен акт, след като публичното вземане е платено доброволно, същото е погасено, респективно длъжника не се нуждае от такава временна защита и за него е отпаднал правния интерес от спиране на предварителното изпълнение на оспорения РА. Релевантно в случая е дали към момента на произнасяне на съда по жалбата срещу мълчалив отказ по искане за спиране изпълнението е вече осъществено или предстоящо. Доколкото, видно от доказателствата по делото задълженията по РА са заплатени изцяло в срока за доброволно изпълнение не е налице подлежащо на изпълнение задължение на дружеството, с оглед на което искането за спиране е лишено от предмет и е предявено при липсата на правен интерес и се явява недопустимо. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изложените в тази насока от първоинстанционния съд мотиви, към които, на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща, с оглед на процесуална икономия. Като е приел, че за жалбоподателя липсва правен интерес от търсената временна защита-спиране, тъй като липсва предмет на искането за спиране, с оглед на което жалбата срещу мълчаливия отказ на директора на Дирекция „ОДОП“-София да спре изпълнението на РА е недопустима, Административен съд-Перник е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран, Върховният административен съд, първо отделение,