Определение № 195 от 06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1033/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. срещу определение на Окръжен съд Кюстендил по в.гр. д. № 381/16г. от 07.02.2017 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС, като я разгледа, намира следното: Въззивният съд е приел с решението си, че страните не си дължат разноски по делото, тъй като жалбите им са неоснователни. По молбата по чл. 248 ГПК, Кюстендилският окръжен съд е отхвърлил искането на ищеца по иска Д. И. за присъждане на разноски по чл. 38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция. Приел е, че въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни, които не са уважени, като първоинстанционното решение по спора е потвърдено и разноски не следва да им се присъждат. Определението на въззивният съд е недопустимо. Абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото по чл. 248 ГПК да се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските е представянето на Списък с разноски по чл. 80 ГПК. Списъкът с разноски може да бъде инкорпориран и в друга писмена молба по делото, но в случая това не е сторено от молителя. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА представлява разноски по производството и при присъждането му се прилагат процесуалните норми на чл. 78 и чл. 80 ГПК, доколкото в Закона за адвокатурата не са уредени специални процесуални правила /опр.№ 9-16-ІІ ТО/. Ако не е представен Списък с разноски по чл. 80 ГПК, страната не може да иска изменение на решението в частта за разноските за определяне и присъждане на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Тъй като определението на въззивния съд е недопусимо, то следва да се обезсили като вместо него молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, ВКС