Определение № 5456 от 23.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „П. – П. Чилингирова“, със седалище [населено място], община Минерални бани, чрез пълномощник адв. Стойчева, против определение № 310 от 29.03.2023г., постановено по адм. дело № 345/2023г. по описа на Административен съд Хасково. С това определение е отхвърлено искането на едноличния търговец за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № 26/311/00619/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8414/21.02.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. По същество се повтарят възраженията, поддържани пред първата инстанция, като се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на определението и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд Хасково е образувано по жалба, подадена от ЕТ „П. – П. Чилингирова, против решение № 26/311/00619/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/8414/21.02.2023г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 385 265.86 лева по договор № 26/311/00619 от 03.10.2014г. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСУ оспорването на решението не спира изпълнението му. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е посочено, че за едноличния търговец ще настъпи значителна и трудно поправима вреда. Развити са съображения, че ще бъдат запорирани банковите му сметки, като така не би могъл да изплаща трудови възнаграждения на своите работници и служители; ще се стигне до налагане на обезпечителни мерки от страна на публичния изпълнител, в това число и насочване на изпълнението по отношение на изградената къща за гости; ще се наложи прекратяване на търговската му дейност, а с това и лишаване на търговеца от основните му доходи, представляващи и доходи за препитание на семейството му. Твърди се, че съществува опасност търговецът да не може да погасява задълженията си по търговски сделки, което би довело до опасност някой от кредиторите му да депозира молба за откриване на производство по несъстоятелност. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. да докаже, че предварителното изпълнение на решението би му причинило значителна или трудно поправима вреда, но в резултат на новонастъпили факти, за което обаче не е представил каквито и да било доказателства по делото. Така постановеното определение е правилно. В частната жалба се повтарят доводите, поддържани пред първоинстанционния съд, относно имущественото състояние на молителя. По същество се твърди, че ограничените приходи на молителя в комбинация с условията на усложнена икономическа обстановка следва да бъдат счетени за достатъчни основания и да обосноват краен извод за настъпването на вреда, която ще бъде причинена от предварителното изпълнение. Така наведените твърдения са бланкетни, неподкрепени с относими доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото доводите на оспорващия касаят имущественото му състояние, следва да се приеме, че същият твърди понасянето на „значителна вреда“. Но както законосъобразно е приел първоинстанционият съд, в тежест на оспорващия е да докаже настъпването на значителни вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая не са представени каквито и да било доказателства, установяващи вида и размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“. Неоснователно е позоваването на размера на наложената финансова корекция като аргумент, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни вреди. Извършването на финансова корекция по същността си представлява отмяна изцяло или частично на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпване на значителна вреда. Такава би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция и тя винаги следва да е обективна и числово измерима. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая към искането за спиране не са представени каквито и да било доказателства, които да обосноват вреда от категорията на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК, нито да удостоверят нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, т.е. такива, настъпили след издаването на акта. Впрочем такива не се и твърдят от оспорващия, както законосъобразно е преценил решаващият съд. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и че за оспорващия съществува възможност при започване на предварителното изпълнение да поиска отсрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 АПК - когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. От така установените факти и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения следва, че формираният в оспореното определение извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, е правилен и обоснован. Същият е основан включително на общия принцип на правото на Европейската общност, прогласен в чл. 6 АПК за съразмерност, тъй като държи сметка, че предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес. На интереса на държавата да поиска да бъдат възстановени неправомерно получени средства за подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕСИФ, безспорно не може да бъде противопоставена хипотетичната възможност за прекратяване на дейността на санкционираният едноличен търговец. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за недоказано и оттам за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,