Определение № 4186 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 302/297/22.01.2024 г., подадена от името на малолетната ответница П. В. П., действаща чрез нейния баща и представител по закон В. П. Г. и чрез процесуалния си пълномощник по делото адв. Р. Б., срещу решение № 292/22.12.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 342/2023 г. на Монтанския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановено частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 270/09.08.2023 г. по гр. дело № 2234/2022 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е признато за установено по реда на чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищцата по делото Л. Р. И. не дължи на малолетната жалбоподателка сумата 6 720 лв. – издръжка за периода месец април 2017 г. – месец ноември 2021 г., ведно със законната лихва при просрочие, за което вземане е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 239/2017 г. на ЛРС и е образувано изп. дело № 20211620400708 по описа на ДСИ при ЛРС. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение по делото е постановено по иск за издръжка, поради което то не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, която изрично изключва от касационен контрол въззивните решения по исковете за издръжка, без за това да е от значение цената на иска, както и дали искът е осъдителен или установителен, респ. – отрицателен установителен иск за недължимост на издръжката. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, въззивното решение изцяло е влязло в сила на датата на обявяването му. Погрешното указание на въззивния съд, че решението му може да се обжалва пред ВКС, не може да породи право на жалба за ответницата, с каквото тя не разполага съгласно процесуалния закон. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ответница дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. – за защитата `и, осъществена чрез подаването на отговора на касационната жалба, Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение