Решение № 384 от 09.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г.

Обжалвано е въззивно определение № 192 от 30.04.2009 год., постановено по в.гр.дело № 289/2009 год. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 15.01.2009 год. по гр.дело № 1085/2008 год. на Великотърновския районен съд в частта, с която е прекратено производството по иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК като процесуално недопустим. Недоволни от определението са жалбоподателите Д. П. Б. ЕГН **********, Т. П. Б. ЕГН ********** и Г. П. Б. ЕГН **********, тримата от гр. В., представлявани от адвокат П от АК-Велико Т., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: следва ли при констатиране на нередовности в исковата молба, които не са отстранени в срок производството да се прекрати като недопустимо. Ответниците по частната жалба Й. Я. С., С. А. А. и И. К. Х., тримата от гр. В., Н. Г. Г. от гр. П., Д. Г. Д. от В. и Д. И. Б. от гр. В. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционно определение, както и че обжалваемия интерес по делото пред въззивния съд не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделен е въпросът, че соченият като процесуален не е такъв по смисъла на закона, защото с разпоредбата на чл.129, ал.1 ГПК е предвидено, че съдът проверява редовността на исковата молба и когато не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК дава указания съгласно чл.129, ал.2 ГПК с оглед санкцията при неизпълнение на основание чл.129, ал.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение