Определение № 4 от 29.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 1149/2009 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК и е образувано по молба на “Т” Е. за отмяна на определение №364/17.06.2009г., постановено по т.дело № 111/2009г. на ВКС, ТК, първо отделение. В писмено възражение ответникът А. за с. к., София счита молбата за отмяна за недопустима и прави искане да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното определение ВКС, ТК не е допуснал касационно обжалване на решение №101/27.10.2008г., постановено по т.дело №241/2008г. на Софийски апелативен съд. Определението по чл.288 ГПК не е от категорията съдебни актове, които да подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Отмяната е извънредно средство за к. на влезлите в сила неправилни решения. Както правната доктрина, така и съдебната практика приема, че предмет на извънинстанционното производство по чл.303 ГПК, аналогично на чл.231 ГПК отм., могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материално-правен спор, каквито са решенията и някои определения на съда, постановени в исковия процес, с които се разрешава материалноправен спор. Настоящият случай обаче не попада в горната хипотеза. Атакуваното определение съдържа произнасяне единствено по процесуален въпрос - налице ли са предпоставките на закона / чл.280, ал.1 ГПК/ за допускане до касация на обжалваното съдебно решение на САС. То не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение между страните. Отликата на определението по чл.288 ГПК от решението, с което съдът се произнася по правилността на обжалваното въззивно решение обуславя и извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл.303 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение