Определение № 102 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 707/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Д. И. Г. е подала частна жалба срещу определение № 402 от 14.09.2009 г., постановено по гр.д. № 355 от 2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 17.06.2009 г. по гр.д. № 559 от 2009 г. на В. районен съд и е прекратено производството по делото поради наличието на сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор тъй като е постановено решение № 981 от 3.07.2002 г. по гр.д. № 3* от 1997 г. на ВКС. Частната жалба касае и определението в частта, с която е присъдена сума за разноски от 200 лева. Инвокира оплакване за неправилност на определението защото счита, че същото е необосновано тъй като при постановяването му не са взети предвид всички данни по делото. В представеното изложение сочи, че определението следва да се допусне до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК защото съдът неправилно и в противоречие с постоянната практика се е произнесъл по въпроса за придобиването на имот по давност в хипотезата за оригинерно придобиване по реда на чл.79, ал.1 ЗС собствеността върху сграда отделно от терена върху които е построена. Счита, че следва да се допусне касационно обжалване и в частта за разноските при посочената хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците Б. Й. К., Р. Ф. К. и Й. Й. П. не са депозирали отговор по частната касационна жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира че следва да се допусне касационно обжалване на определението защото в него се сочат фактически обстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а поставеният материално правен въпрос за разноските е обусловен от изхода на спора за допустимост на иска. Обжалва се определение на въззивен съд, с което е потвърдено определението на В. районен съд за отвод от разглеждането на спора поради наличието на сила на пресъдено нещо по въведеното с исковата молба материално право за собственост на сгради и терена върху които са построени. С решение № 981 от 3.07.2002 г. по гр.д. № 3* от 1997 г. на ВКС обаче е разгледан само спора за собствеността върху дворното място, придобита по силата на давност като оригинерен способ за придобиване на собствеността върху недвижим имот. С настоящия иск се претендира право на собственост и върху сградите, отделно от терена, което съгласно чл.63 ЗС е възможно. По това право на собственост на сградите в решението на ВКС липсва произнасяне. Следователно липсва пълно тъждество между заявеното с настоящата искова молба спорно материално право и това по което се е произнесъл ВКС в цитираното решение. По отношение на дворното място в което е изградена жилищната сграда е налице сила на пресъдено нещо и спора не би могъл да бъде пререшен. Относно сградите обаче няма “res udicata” и следователно прекратяването на производството в тази част на основание чл.298, ал.1 ГПК е незаконосъобразно. Определението е частично неправилно и следва да се отмени касателно жилищната и другите сгради. Отмяната на определението следва да включи и частта за разноските, които ще се определят при приключването на делото в съответната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,