Определение № 28 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 696/2010 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязлото в сила решение на Русенския районен съд от 29.05.1996 г. по гр.д. № 598/1995, с което са уважени предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Недоволен от решението са жалбоподателят Т. А. Д., който иска отмяната му, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да участва в производството по делото. Молителят твърди, че е бил непълнолетен и е бил ненадлежно представляван от майка си, която е страдала от параниодна шизофрения. Ответникът по жалбата Б. И. Б. прави отвод за недопустимост на жалбата като я счита просрочена, тъй като атакуваното решение е съобщено на молителя на 10.06.1996 г. Ответницата по молбата Л. Й. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че атакуваното решение е съобщено на молителя чрез неговата майка и законна представителка на 10.06.1996 г., когато той е бил непълнолетен, намира, че той е узнал решението същия ден и срокът за подаване на молба за отмяна е изтекъл на 10.09.1996 г. Подадената на 19.03.2010 г. молба за отмяна е просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Без правно значение е дали майката на молителя е била поставена под запрещение по времето, когато е получила съобщението за постановеното решение. Ако тогава тя е била поставена под запрещение, връчването би било ненадлежно и това би било основание да бъде приета за разглеждане подадена по-късно въззивна жалба срещу решението, а ако тогава тя не е била поставена под запрещение, но са били налице особени непредвидени обстоятелства, които са й попречили да подаде жалба, това е основание за възстановяване на срока за обжалване. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение