Определение № 8934 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), подадена чрез юрисконсулт Р. Белева, против определение № 2381 от 29 февруари 2024 год., постановено по административно дело № 2158/2024 год. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу протоколно определение № 157 от 10 януари 2024 год. по канд № 1250/2023 год. по описа на Административен съд Хасково за спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23 на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че спирането на производството, в конкретния случай, подлежи на обжалване, защото съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК не е допустимо подаването на жалба срещу определенията на съдилищата за спиране на производството при отправени въпроси към СЕС, но тази забрана важи само за определението за спиране на съда, който е отправил преюдициалното запитване до СЕС, но не и за определянията за спиране на делата, постановени от съд, който не е отправил тези въпроси до СЕС. Счита, че в този случай преценката за наличие за предпоставките за спиране подлежи на проверка от по-горен съд. Прави искане да се отмени обжалваното определение. Ответната страна „Транс енерджи 2012“ ООД, чрез адв. И. Джелепов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против протоколно определение № 157 от 10 януари 2024 год. по канд № 1250/2023 год. по описа на Административен съд Хасково, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е спряно производството по делото до приключване на производството по оправено до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване, по което е образувано дело С-61/23 на СЕС. За да остави без разглеждане частната жалба и прекрати производството по делото, тричленният състав на ВАС е приел същата за недопустима предвид разпоредба на чл. 631, ал. 1, изречение второ от ГПК, която изрично регламентира невъзможността за инстанционен контрол, като забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване, тоест в случая първоинстанционният съд има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Тричленният състав е приел, че висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и с посочването на това основание не се преодолява въведеното с чл. 631, ал. 1, изречение второ от ГПК ограничение за обжалваемост на определението за спиране на производството, тъй като съдът ясно и категорично е изразил волята си както в мотивите, така и в диспозитива на акта си, че производството се спира до окончателното приключване на посоченото дело пред СЕС, образувано по отправено от националния съд преюдициално запитване. Определението е неправилно при следните съображения: За да бъде спряно производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство с преюдициално значение. Основание за спиране е налице, когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато висящо съдебно производство има за предмет конкретно преюдициално правоотношение между страните по делото, което се спира, като преюдициалният спор ще бъде разрешен между тях със сила на пресъдено нещо и така постановения съдебен акт ще обуслови правилното решение по делото, по което е постановено спирането. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Решението на СЕС по отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда отправил запитването, поради което би могло да има преюдициално значение за решаването и на друго дело, различно от това, по което запитването е отправено. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 на СЕС поради отправено запитване по различно от висящото производство съдържа възприета от съда преценка за такава преюдициалност. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на определенията, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК от друг съд във връзка с вече отправено преюдициално запитване. Действително разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите, когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В настоящия случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от значение за правилното решаване на спора. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/23, то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси са от значение също и за изхода на спора по спряното производство. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на тричленен касационен състав за произнасяне по частната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" против протоколно определение № 157 от 10 януари 2024 год. по канд № 1250/2023 год. по описа на Административен съд Хасково. Разноски по делото се претендират само от ответника. С оглед изхода от спора, такива не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия