Определение № 4980 от 03.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 564/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. чрез пълномощника им адвокат В. И. против решение № 4461 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13245 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20154641 от 9.07.2021 г. по гр. д. № 70912/2015 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от Р. И. В., Е. Г. Д. (починал на 23.08.2022 г., в чиито права са конституирани Р. Е. Д. и Г. Е. Д.), И. Г. В. и Б. С. Б. (починала на 12.10.2024 г., в чиито права е конституиран С. Л. Б.) против С. В. В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. ревандикациони искове по отношение на 490 кв. м., представляващи реална част от УПИ *-*, целият с площ от 741 кв.м, кв.м., кв.2, местност в.з. „К.-III” част, по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД -50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО Район „Витоша“, при съседи на частта: УПИ *-*, улица, УПИ *-*, и южната част на УПИ *-* и при съседи на целия урегулиран поземлен имот: УПИ *-*, улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*; означена с букви и цифри А-Г-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-Д-Е-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението и по отношение на 714 кв.м., представляващи реална част от УПИ *-*, целият с площ от 771 кв.м, квартал 2, местност в.з „К.-III“ част, по регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-50-09- 76/16.03.1990 г. на кмета на СО - Район „Витоша“, при съседи на частта: УПИ *-*, УПИ *-*, улица, УПИ *-* и при съседи на целият урегулиран поземлен имот: УПИ *-*, улица, УПИ *-*,*-* и УПИ *-*, означена с букви А-Б-В-Г-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението. Р. Е. Д., Г. Е. Д., И. Г. В., Р. И. В. и С. Л. Б. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. М. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Ищците са основали правата си на наследство от В. Д., починала на 17.11.1993 г. и реституция по ЗСПЗЗ. Исковете са били предявени против Н. С. В. и С. В. В., които са ги оспорили с твърдения, че ищците не са собственици, тъй като делбеният протокол по гр. д. № 3680/1965 г. не е вписан в книгите за вписване и имотите не са индивидуализирани с планоснимачен номер, граници, квартал и др. индивидуализиращи белези; липсва идентичност между процесните имоти и имотите, описани в представените от ищците документи за собственост; не са налице предпоставките за реституция, тъй като имотите са законно застроени, а и не са били включени в ТКЗС. Заявили са възражение за придобивна давност, като със съдебна спогодба от 28.05.1968 г. по гр.д. № 1248/68 г. са признати за изключителни владелци на процесните имоти. Н. С. В. е починал на 10.08.2020 г. и по делото са конституирани правоприемниците му М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В.. Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства и какво установяват. По отношение легитимацията на ищците е обсъдил: нотариален акт за доброволна делба между братята Б., А. и Н. И. М. на общ недвижим имот, придобит по наследство и покупка, находящ се в землището на [населено място], С. № 181 от 20.04.1927 г., н. д. № 736/1927 г.; протокол от 18.12.1965 г. по дело № 3680/1965 г. на Софийски народен съд 6 р., III уч., че В. А. Д. и Е. Г. Д. са получили в дял нива в м. „П. к.“ от 3 дка, при граници Г. К., Ив. Р. и Г .Г.; нива в м. „З. г. м.“ от 2 дка, при граници: П. М., Л. И. и Г. К.; нива от 3 дка в м. „П. г. м.“, при граници Н. М., Т. К. и П. П. и нива от 2 дка в м. „К.“ при граници: Сн. И., Б. И. и К. В.; Решение № 6897/16.12.2010 г., влязло в сила на 11.04.2011 г., ОСЗ - „Овча купел“ по заявление вх. № В564 от 04.02.1992 г., с което на наследници на В. А. Д. (чиито наследници са ищците по делото) и Е. Г. Д. е възстановено в стари реални граници правото на собственост на нива от 2,377 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], местността „П. к.“, имот № * к. лист, № 616 от кадастралния план, изработен през 1960 г., при граници: н-ци Г. К., Ив. Р. и Н. И. и нива от 1,940 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], м. „З. г. м.“, имот № *, к. лист 616 от кадастралния план, изработен през 1960 г. при граници: Г. М., Л. И. и Г. К., като от имот № * к. лист № 616 от кадастралния план, изработен през 1960 г., възстановяването е както следва: от им. № * - 714 кв. м., а от им. № * - 490 кв. м.; скица № 99006831/08.10.20 г. на СО-р-н „Витоша“, установяваща площта от имот пл. № * по плана от 1960 г. спрямо имотите по действащия план; заповед № РД-09-208/12.07.2010 г. кметът на р-н „Витоша“ на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и удостоверение изх. № 94006831/08.12.2010 г. по чл. 13 ал. 5 ППЗСПЗЗ на СО-р-н „Витоша“. По отношение легитимацията на ответниците съдът е обсъдил: предварителен договор от 20.12.1958 г., с който С. и П. М., В. А. Д., Й. А. М., Е. Г. Д., С. С. М., С. Т. М., П., Т. и А. Т. М. продават на В. и Н. С. В. владението на наследствено място от около 1 600 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м. „П. г. м.“, при съседи: Н. И. М., Г. К., Л. И. и н-ци Б. по нот.акт, а сега А. Г. П., ТКЗС-блок и Ж. Ж.; протокол от 28.05.1968 г. СНС, Кирковски район, 2 уч., по гр.д. № 1248/1968 г. е одобрил съдебна спогодба между В. С. В., Н. С. В. и В. А. М., с която страните са признали, че В. С. В. и Н. С. В. са изключителни владелци на дворното място, находящо се в [населено място]- Б. с пространство от 1 365 кв.м., представляващо парцел *, отреден за имот пл.№ * от кв. 2 по плана на [населено място], м. Б.-К. III, м. „П. г. м.“, при съседи: Н. И. М., Г. К., Л. И. и наследниците Б. и улица, заедно с жилищна сграда, като ответницата В. А. М. се е задължила да не извършва нищо без съгласието на В. С. В. и Н. С. В. и което би представлявало нарушение на владението им; нотариален акт № 99, н. д. № 1308/92 г., с който Н. С. В., С. А. В. и С. В. В. са признати за собственици по давност на недвижим имот, придобит по давност, първият на 1/2 ид.ч., втората и третата-на по 1/4 ид.ч. от: 1. дворно място с площ от 1 600 кв. м., съставляващо парцел *-* от кв. 2 по плана на С., м. „К. III ч.“, с площ 785 кв.м., при съседи: [улица], А. П., И. Н. и П. К. и В. и парцел *-* от кв. 2 по плана на С., м. „К. III ч.“, с площ 760 кв.м., при съседи: улица‚ Х. Н., И. С., И. Н. и В., при съседи на цялото място: [улица], Х. Н., И. Т., И. Н., П. Кирков и А. П.; договор за доброволна делба от 13.08.1992 г., сключен с нотариална заверка на подписите между Н. С. В., К. М. В., С. А. В. и С. В. В., по силата на който Н. С. В. и съпругата му К. М. В. са получили реален дял и собственост дворно място, съставляващо парцел *-* от кв.2 по плана на С., м. „К. III ч.“, с площ от 785 кв.м., при съседи: [улица], А. П., И. Н. и П. К. и В., а С. А. В. и С. В. В. са получили в общ дял дворно място, съставляващо парцел *-* от кв. 2 по плана на С., м. „К. III ч.“, с площ 760 кв.м., при съседи: улица‚ Х. Н., И. С., И. Н. и В.; договор за доброволна делба от 07.05.1993 г., оформен с нотариална заверка на подписите С. В. В. е получил в реален дял дворно място, съставляващо парцел *-* от кв. 2 по плана на С., м. „К. III ч.“, с площ 760 кв.м., при съседи: улица‚ Х. Н., И. С., И. Н. и В., като за уравнение на дела съделителката С. А. В. си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота; В. С. В. е починал на 14.08.1979 г. и е оставил за свои наследници по закон С. А. В.-съпруга и С. В. В.-син; С. А. В. е починала на 01.12.1996 г. и е оставила за наследник по закон С. В. В.; К. М. В. е починала на 28.05.2014 г. и оставила за свои наследници по закон Н. С. В.-съпруг, М. Н. В.-Б.-дъщеря и Н. Н. В.-дъщеря. Съдът е посочил, че в писмо изх.№ ПО-15-5038-1/21.04.21 г. ОСЗ-Западна е посочила, че в архива й не се съдържа документ, удостоверяващ датата на приключване на масовизацията на ТКЗС-с.Бояна.В сроковете по чл.11, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ няма подадени заявления от Н. С. В., С. А. В. и С. В. В.. Видно от протокол № 4 от 17.02.1958 г. ИК на Кирковски РНС е утвърдил извършената масовизация на ТКЗС-Бояна в началото на 1958 г. Въз основа на експертното заключение съдът е приел, че с пл.№ * е включен в регулация през 1964 г., като по действащия план са отредени УПИ *-* от кв.2 (поземлен имот с идентификатор ***) и УПИ *-* от кв.2 (поземлен имот с идентификатор ***), в който съществува масивна вилна сграда, построена въз основа на разрешение за строеж № 28/19.05.1993 г., проследил е и второстепенното застрояване, за което в кадастралната карта има самостоятелни идентификатори. Възприел е извода на вещото лице за идентичност на имотите с тези описани в старите документи за собственост на ищците, решението на ОЗС и скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСЗЗ, както и имотът по документите и нотариалните актове на ответниците. Посочил е, че в съдебно заседание вещото лице е заявило, че не му е известно дали местностите „П. г. м.“ и „З. г. м.“ са една и съща местност, както и че към 1927 г. липсват графични данни и заключението за идентичност е въз основа на съответно съпоставяне по съседи по протокол за спогодба и по самото решение. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК - процесните имоти са им възстановени с решение на ОСЗ - Овча купел в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници и се владеят от ответниците. Решението на ОСЗ има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделска земя/, така и по отношение на субекта и е годно придобивно основание съгласно чл. 77 ЗС. Представенни са и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. Установена е и идентичността на възстановените имоти с представените пред ОСЗ документи за собственост. В исковото производство по спор за собственост на лицата, които се позовават на реституция по ЗСПЗЗ може да се противопоставят само собствени права, които изключват реституцията и документите на наследодателите на ответниците за придобиване на имота след образуване на ТКЗС, не пораждат права за наследниците. Договорът за продажба от 1958 г. не е окончателен и поражда само облигационно действие между страните по него. Процесните имоти не са застроени към м. март 1991 г., поради което представените строителни книжа от ответниците не установяват правоизключващата реституция на бившите земеделски имоти, визирана в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като тя изисква съществуване на законен стоеж, който да е започнал преди 01.03.1991 г., която хипотеза не е установена по делото. Затова не е установено наличието на годно правно основание за упражняваното от ответниците владение. Въззивният съд изрично е посочил, че са неоснователни доводите на ответниците за недопустимост на исковете, тъй като не са били предявени против наследниците на К. М. В.. За неотносимо е приел възражението, че процесния имот не е бил включен в ТКЗС, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата независимо дали земите са били включени в ТКЗС. Посочил е, че масовизация е приключила през месец февруари 1958 г., когато процесните имоти са били извън регулация, поради което и правото на собственост подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Този статут на имота е пречка по смисъла на чл. 86 ЗС за придобиване по давност, като приложение намира и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. В. В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ, евентуално ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК е обосновано с поставения въпрос: лицата М. Н. В.-Б. и Н. Н. В. В. имат ли качеството на задължителен необходим другар по смисъла а задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 6 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. Трайно е тълкуването в практиката на ВКС, че по искове а собственост съсобствениците се явяват факултативни необходими другари, а съответно липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите поставят следните въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото; 2) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства в тяхната съвкупност; 3) длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона; 4) необсъждане на всички, приети в първоинстанционното производство доказателства, и на изложените във въззивната жалба доводи, съставлява ли процесуално нарушение; 5) ако въззивникът се позове на необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, поради неизясненост на относим към спора факт, може ли въззивната инстанция да СТЕ, като констатира основателност на това оплакване и необходимост от специални знание, но няма доказателствено искане в жалбата за назначаване на експертиза; 6) липсата на убедителни мотиви условие ли е за незаконосъобразност на въззивното решение; 7) длъжна ли е въззивната инстанция при направени възражения на въззивника да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразността на влязлото в сила решение на земеделска реституция, на което се основават правата на праводателите на ищците, когато същото се противопоставя на страна по делото, която не е била страна в административното производство по издаването и обжалването му и е въвела довод/възражение за незаконосъобразността му; 8) длъжна ли е въззивната инстанция при направени възражение на въззивника да извърши самостоятелна проверка на издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ дали същите отговарят на изискванията във връзка с чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ; 9) длъжна ли е въззивната инстанция при направени възражение на въззивника да обсъди застрояването на имота и как влияе законността на застрояването върху правото на реституция на земеделска земя; 10) длъжна ли е въззивната инстанция да изследва въпроса дали земята няма характер на прилежаща част по отношение на построените в процесните имоти сгради; 11) длъжен ли е въззивният съд да разреши възникналата конкуренция на права на собствеността на процесните имоти, да изследва и обсъди собствеността на процесните имоти, да обсъди документите за собственост на ищците и ответниците, като отчете промяната в статута на земята от земеделска земя в урбанизирана територия, да установи началния момент на придобиване на собствеността на процесните имоти, като имоти със статут на поземлени имоти в регулация, липсата на законова забрана за придобиване по давност на земя, попадаща в урбанизирана територия, като имоти в регулация; 11) отказът да приложи материалния закон като разреши възникналата конкуренция на права при отчитане на законовите норми, които я уреждат, представлява ли нарушение на закона по смисъла на чл. 291 ГПК и основание е ли е за отмяна на въззивното решение; 12) представлява ли съществено процесуално нарушение неучастието на лицата М. Н. В.-Б. и Н. Н. В. В. като страни в производството по делото в първата инстанция, считано от началото на процеса до насрочване делото в с. з., състояло се на 4.12.2020 г., при положение, че двете присъединени дела са образувани през 2015 г., а тяхната наследодателка е починала на 28.05.2014 г.; При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите поставят следните въпроси: 1) представлява ли титул за собственост невписания в книгите за вписване протокол за делба от 18.12.1965 г. и противопоставим ли е същия на трети лица, които по-рано са вписали вещни права върху недвижимия имот с три последователни вписвания; 2) след като процесните имоти са в регулация от 14.06.1964 г. не следва ли промяната на статута на земята от земеделска в урбанизирана да послужи като начален момент на придобивна давност и може ли невписанията в книгите за вписване протокол за делба от 18.12.1965 г. да бъде противопоставен на нотариален акт от 29.07.1992 г. за собственост на недвижим имот, попадащ в регулация от 1964 г., придобит по давност. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 6022 от 7.01.2022 г. по гр. Д № 279/2021 г., ІV г. о., решение № 60093 от 7.01.2022 г. по гр. д. № 3491/202 г., І г. о. и другите, посочени от касаторите решения на ВКС. Следва да се прецени дали съдът само е възпроизвел документите, от които всяка от страните е извела претендираните права и дали е преценил правното им значение в съответствие н посочената практика на ВКС. Налице е и служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка при приетите за установени факти по делото (предварителен договор между наследодателката на ищците и наследодателите на ответниците от 1958 г. и съдебна спогодба между тях от 1968 г. относно владението; договор за делба от 1965 г., с които легитимира права праводателката на ищците) дали не е очевидно неправилен извода на съда, че е неотносимо възражението, че процесния имот не е бил включен в ТКЗС, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата независимо дали земите са били включени в ТКЗС. Преценката следва да се извърши с оглед тълкуването в практиката на ВКС (например решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г.о., решение № 210/14.12.2023 г. по гр.д. № 4866/2022 г. на ВКС, I г.о.), че когато имоти или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер, когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят, те не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По доводите, с които са обосновани останалите поставени въпроси, съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, доколкото тези доводи са релевантни към изхода на спора. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение