Определение № 1015 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 814/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Община Тутракан, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Р. Великова, срещу определение № 614/19.12.2023 г. постановено по адм. дело № 195/2023 г. по описа на Административен съд-Силистра, с което е оставено без уважение искането на общината за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № 03-РД/3797/10.08.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Релевирани са съображения за отмяната на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Основното производство пред административния съд е образувано по жалбата на Община Тутракан, срещу решение № 03-РД/3797/10.08.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 4 368.58лв без ДДС, равняващи се на 10% от стойността на финансовата помощ, за заявени за възстановяване разходи /43 685.75лв без ДДС/ по договор за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Изготвяне на инвестиционни проекти, необходими на Община Тутракан за кандидатстване по подмярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура"". В хода на първоинстанционното съдебно производство, с молба вх.№ 1458/18.12.2023 г., подадена от общината, е поискано спиране на предварителното изпълнение на атакувания акт, поради това, че ще й нанесе значителни и труднопоправими вреди, изразяващи се в сериозни затруднения при функционирането на общинската администрация, засягащи обществения интерес /в т.ч. в области като опазване на обществения ред, осигуряване на обществена безопасност и общественото здраве, и др./, свързани с предоставяне на административни услуги на гражданите на общината и невъзможност за последната да обезпечи дейностите по строителство, управление и поддържане на обекти на техническата инфраструктура, системи за наблюдение и сигурност, и прочие "огромни" загуби за общината поради невъзможността й да обслужва своите граждани и потребители и да изпълнява поетите от нея договорни задължения, например по сметосъбиране и сметоизвозване. За да остави без уважение поисканото спиране административният съд обосновано приема, че представените с молбата доказателства не установяват обстоятелства, налагащи извода, че предварителното изпълнение на акта, включително чрез принудителното събиране на дължимата по него сума /в това число поради незначителната й стойност/, може да причини на общината значителна или труднопоправима вреда, а оттам - и че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. В резултат първоинстанционният съд постановява оспорения пред касационната инстанция, съдебен акт. Настоящият състав на ВАС, приема атакуваното определението за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ. Според чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, а оттам и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. ЗУСЕФСУ не урежда специални правила относно спирането на допуснато по този закон предварително изпълнение, поради което приложение намират текстовете на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Предвид незначителния размер на наложената в случая финансова корекция, законосъобразен е направеният от административния съд извод, че не са налице горепосочените предпоставки за спиране на изпълнението. Противно на изтъкнатите от частния жалбоподател доводи, възпроизвеждащи наведените в молбата за спиране съображения, представените от общината доказателства действително не сочат на възможно причиняване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - на вреди, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. Правилно в мотивите на атакувания съдебен акт е съобразено, че по същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпването на значителна вреда. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция, като при това винаги следва да е обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице, доколкото представените пред първата инстанция документи не сочат на обстоятелства, налагащи извода, че предварителното изпълнение на акта може да причини на общината значителна вреда. Неприложима е и другата хипотеза по чл. 166, ал. 2 АПК - на причинена труднопоправима вреда, с оглед данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на труднопоправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Като е достигнал до идентичен извод административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени, други негови пороци следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,