Определение № 316 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 981/2014 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от С. С. К., С. Е. К. и В. Е. К. – тримата от [населено място], чрез процесуалните им представители адв. Е. Е. и адв. Н. Й., с искане да бъде допълнено определение № 928 от 16 юли 2014 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане в отговора на касационната жалба и представените договори за правна защита и съдействие, съдът не се е произнесъл. Ответникът по искането З. к. „П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Д., чрез процесуалния си представител Й. Д., взема становище за неоснователност на молбата предвид липсата на доказателства за заплащане на сумата, както и прекомерността на претенцията за заплащане възнаграждение на двама адвокати, които единствено са депозирали отговор на касационната жалба. Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК, и е частично основателно. С определение № 928 от 16 юли 2014 г. съдът в настоящия си състав не допусна касационното обжалване на решение № 405 от 21 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 621 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г. в обжалваната му част. В определението липсва произнасяне по искането за заплащане на разноски от страна на касатора (адвокатски хонорар общо от 3000 лева), сторено в отговора на касационната жалба. Към отговора са представени два договора за правна защита и съдействие между ответницата в касационното производство С. К. и адвокатите Е. Е. и Н. Й.. В договора между К. и адв. Е. за процесуално представителство пред ВКС е уговорено и удостоверено заплащането на възнаграждение от 2000 лева, а в договора с адв. Й. – за изготвяне на отговор и представителство пред ВКС са уговорени и заплатени 1000 лева. Предвид представените договори за правна защита и съдействие, имащи характер на разписка за удостоверяване на извършено заплащане на адвокатското възнаграждение (така в т. 1 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК), следва да се ангажира отговорността на ответника по искането и касатор, за заплащане на сторени разноски. Основателно се възразява от ответника по искането, че дължимо съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК е възнаграждение за един адвокат. Възнаграждението от 2000 лева за работата на адвокат обаче не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Според определения по делото интерес (в касационното обжалване е оспорена дължимостта на 138 хиляди лева обезщетение по реда на чл. 200 КТ общо за тримата ищци), и съгласно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. последно, вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата му редакция, заплатено адвокатско възнаграждение от 2000 лева е под минимума от 3210 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение