Определение № 403 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2023 г.

ВАСШесто отделение15.01.2024reporting judge Хайгухи Бодикян

Ruling

ОТМЕНЯ Определение № 7734 от 14.09.2023 г. по адм. дело № 4409/2023 г. по описа на АССГ и ВРЪЩА делото на състава на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ

Grounds

Производството е по реда на чл. 229-236 АПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение за дива природа „Балкани“ срещу Определение № 7734 от 14.09.2023 г. по адм. дело № 4409/2023 г. по описа на АССГ, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу писмо изх. № ЕО- 8/13.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите и прекратено производството по адм. дело № 4409/2023 г. на АССГ.

Ответната страна – министърът на околната среда и водите е депозирал отговор по жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:

С обжалваното определение състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата срещу писмо изх. № ЕО- 8/13.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите и прекратил производството по адм. дело № 4409/2023 г. на АССГ.

Съдът приел, че писмото има уведомителен характер и не представлява отказ по реда на чл. 88, ал. 1 ЗООС. Изложени са аргументи, че не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а съдържа единствено обобщена информация относно проведените до този етап процедури по ЗООС.

По отношение на жалбоподателя е прието, че няма правен интерес от обжалване на акта, т.к. с него не се засягат техни права и законни интереси, нито създава задължения за тях. Съдът игнорира и приложението на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Орхуската конвенция, т.к. същата не изключвала доказването на пряк и непосредствен правен интерес, съгласно чл. 120, ал. 2 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК.

Предмет на производството пред административния съд е писмо изх. № ЕО- 8/13.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите до председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с копие до Министерство на регионалното развитие на благоустройството, в което е потвърдено, че за проект ПУП-ПП за доизграждане на ПВ „Кресна“ /пътна връзки № 4, 5 и 6/ на км 401+691,90 по километража на АМ Струма на Л. 3.2=397+000 по километража на АМ Струма, Лот 3.3, попадащ в обхвата на Лот 3.2, землище на гр. Кресна не се изисква процедура по ЕО и ОС. Посочено е, че за ИП „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на АМ „Струма“ е проведена процедура по ОВОС, в рамките на която е извършена процедурата по ОС с предмета и целите на опазване на защитените зони от екологичната мрежа Натура 2000 и процедурата е приключила с Решение по ОВОС №3-3/2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което се одобрява осъществяването на ИП. В писмото е отбелязано, че влязлото в сила Решение по ОВОС №3-3/2017 г. е достатъчно основание за одобряване на проекта за ПУП-ПП.

По същността си с писмото на Министъра на околната среда и водите е взето решение да не се извърша ЕО за ПУП- ПП за обект „Автомагистрала „Струма“ Лот 3.3, попадащ в обхвата на Лот 3.2, участък „Крупник-Кресна“. Тази възможност е предвидена в чл. 91, ал. 2 ЗООС, след като компетентният орган вече е извършил една от оценките по глава шеста, а именно ОВОС с ОС №3/2017г. на Министъра на околната среда и водите за осъществяване на инвестиционно предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на АМ „Струма“.

Административният съд е не направил разлика между ОВОС и ЕО, които са различни инструменти в процедурата по Глава шеста от ЗООС. Разликата произтича от разпоредбата на чл.81 от ЗООС, която в ал.1 ясно обосновава това:

Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.)

Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:

  1. (в сила от 1.07.2004 г. - ДВ, бр. 91 от 2002 г., доп., бр. 77 от 2005 г.) екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;
  1. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.

Несъмнено процесният обект от национално значение, предмет на процедурата по одобряване на ПУП попада в приложното поле на Приложение 1, т.7.3 към ЗООС.

Изводът на съда, че процесното писмо е само едно становище като етап от цялостната процедура по изготвяне и приемане на изменението на ПУП, не се споделя от настоящия съд. Становището по ЕО е крайният завършващ акт на едно специално нормативно регламентирано производство. Аналогично на правния статус на решението по ОВОС и на решението по оценката за съвместимост (ОС) по смисъла на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), за които по силата на закона е предвидено съдебно обжалване, следва да се приеме, че становището по ЕО има самостоятелно правно значение и подлежи на съдебен контрол на собствено основание.

Предвид изложеното касационният състав намира, че се касае за самостоятелно административно производство, което приключва с издаването на административен акт, който съдържа волеизявление на компетентния орган да съгласува или да откаже съгласуване на оценявания план и във всички случаи издаването му засяга права и законни интереси на определени правни субекти.

Екологичната оценка е предмет на специална нормативна уредба в Глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (НУРИЕОПП (наредбата).

Видно от разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС, обект на процесната оценка от гледна точка спазване на нормите и изискванията в областта на околната среда, са планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. Съгласно ал. 3 на същия законов текст ЕО се извършва едновременно с изготвянето на плановете и програмите, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.

С чл. 85 от ЗООС се въвеждат хипотези на задължително извършване на ЕО, респективно - на преценяване на необходимостта от извършване на такава, което е в потвърждение на извода за самостоятелния характер на издадения административен акт.

Процедурата по ЕО на планове и програми завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, с което съобразно правомощията си по чл. 26, ал. 1 от НУРИЕОПП компетентният орган съгласува плана, когато са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и в резултат на провеждането на консултациите не са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност или не съгласува плана, която не са в съответствие с нормативната уредба по околна среда и/или в доклада по ЕО са отразени мотивирани възражения срещу осъществяването или са постъпили мотивирани възражения по законосъобразност. Становището по ЕО задължително включва обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата, които следва да се предприемат. До становището се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата.

Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗООС, екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС, като обстоятелството, че за инвестиционното предложение, което включва изработване на ПУП, вече е извършена ОВОС, не изключва самостоятелния характер на ЕО.В подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от ЗООС, съгласно която когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2 на закона, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста. Следователно в компетентност на административния орган е поставена възможност за преценка доколко за определена дейност може да се приложи само ЕО или само ОВОС.

Съображенията изложени по-горе произтичат и от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка- чл.8, ал.7 и ал.8 се предвижда, съгласно които:

Ал.7 „Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице потвърждава, че за плана или програмата не се изисква извършването на ЕО, в случай че планът или програмата е за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или в приложение № 2 към ЗООС, за което по реда на чл. 91, ал. 2 ЗООС е допуснато да се извърши само оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).“

Ал.8 „За потвърждаването по ал. 7 възложителят представя информация, че са предвидени и изпълнени по подходящ начин съотносимите с плана условия и мерки от съответното решение по ОВОС/решение по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.“

Извършването на екологичната оценка е част от процедурата за изготвяне и одобряване на ПУП, като оценката е част от устройствения план, съгласно чл. 125, ал. 6, изр. второ от ЗУТ.

Правният ефект на становището по екологична оценка има характера на самостоятелно решение на административен орган, което рефлектира в правната сфера на възложителя, на лицата, чиито инвестиционни предложения са включени в изменението на плана, на засегнатата по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС общественост, каквито в случая са жалбоподателите. В тази връзка е неправилно съображението на съда, изложено в мотивите на оспореното определение, че не намира приложението на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от Орхуската конвенция.

След като носи белезите на административен акт, становището по ЕО може да бъде предмет на съдебна проверка за законосъобразност по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, тъй като обжалваемостта на тази категория административни актове не е изключена изрично със специална законова норма.

По изложените съображения прекратителното определение следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбите срещу писмо изх. № ЕО- 8/13.03.2023 г. на министъра на околната среда и водите с характер по същество на Становище по екологична оценка на министъра на околната среда и водите.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд,

Cited provisions

19