Определение № 358 от 15.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 565/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Ж. И. А. е подала касационна жалба срещу решение от 27.03.2009 г., постановено по гр.д. № 3216 от 2008 г. на С. градски съд, с което е отменено решение от 7.07.2008 г. по гр.д. № 7186 от 2006 г. на С. районен съд, 26 състав и е признато за установено спрямо Ж. И. А. и В. А. А., че Н. А. М.- Т. е собственик на Ѕ идеална част от гараж 12 на ет.1, бл.1, вх. А, находящ се в[населено място], ул. Т. дол № 5-7 състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв.м. като е уважен и иска за ревандикация на тази част по отношение на В. А. А.. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано, пороци представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка, като жалбоподателката се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е в противоречие с други решения, постановени от въззивните съдилища, включително и такива, които касая спорове по който ищец е Н. М. Т.. След анализ на изложението се установява въвеждането на процесуален и материално правните въпроси по които касаторката счита, че е налице противоречие с трайната съдебна практика: Тези въпроси са: Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо по решение, постановено по вещно правен спор по който предмет на разглеждане е било правото на собственост върху земята и обхваща ли собствеността върху обектите, изградени върху нея по силата на учредено право на строеж; от кой момент почва да тече придобивната давност върху обект, изграждан по силата на суперфиция; при кои случаи следва да се приложи разпоредбата на чл.82 от Закона за собствеността и включва ли случаите на частно правоприемство. Посочва извадки от решения и представя копия от съдебни актове. Ответницата Н. А. М.- Т. е подала отговор в който подържа, че касационната жалба е неоснователна и на второ място намира, че не са налице сочените от Ж. И. А. основания за допускане до касационно обжалване защото решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС. В отговора излага подробни аргументи срещу инвокираните пороци за допуснати процесуални и материално правни нарушения. Касационна жалба срещу решението е подадена и от Н. А. Т. в частта, с която установителния и осъдителен искове са отхвърлени за Ѕ идеална част от процесния гараж. В жалбата привежда доводи за материална неправилност на решението. Допълнително е представила молба, в която отново навежда доводи за неправилност на съдебният акт. В нея обаче се поставя и материално правният въпрос за това представлява ли изключение от принципа на приращението- чл.92 ЗС, придобиването на обекти по реда на чл.58 З./отм./ и чл.130 З./отм./. По делото е постъпила касационна жалба и от В. А. Н. срещу решението в частта, с която е уважен иска за ревандикация на Ѕ идеална част от гаража в полза на ищцата Н. А. Т.. В жалбата подробно са изложени доводи за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал, необоснованост и неправилност. Основното оплакване е за недопустимост на съдебният акт като произнесен при липса на искова претенция, тъй като е поискана ревандикация на целия гараж, а не на Ѕ идеална част от него. Сочат се нарушения по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Представено е изложение, в което подобно на предходните отново се навеждат оплаквания за неправилност на решението. Поставен е обаче и въпроса относно връзката между придобивната давност осъществявана по отношение на ограниченото вещно право на строеж и изграденият въз основа на него обект. В изложението се подържа, че решението следва да се допусне до касационно разглеждане при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с трите касационни жалби СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК по поставените материално правни и процесуални въпроси. С. градски съд е отменил решение от 7.07.2008 г. по гр.д. № 7186 от 2006 г. на С. районен съд, 26 състав и е уважил предявените в субективно пасивно съединение установителен и осъдителен искове по отношение на двамата ответници, единият от които е праводател на продавачите, а другият купувач по транслативна сделка за Ѕ идеална част от гараж 12 на ет.1, бл.1, вх. А, находящ се в[населено място], ул. Т. дол № 5-7 състоящ се от гаражна клетка и склад от 19.23 кв.м. За да постанови този резултат е приел, че ищцата е собственик на тази част и не е уважил правопогасителното възражение за ответниците за придобивна давност при условията на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността. При постановяване на касираното решение са били поставени въпросите, които са посочени в изложенията на страните. По тези въпроси съдът се е отклонил от трайната съдебна практика, което мотивира настоящия състав да допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Н. А. Т., Ж. И. А. и В. А. Н., всеки един от тях да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер на 58, 50 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,