Определение № 168 от 27.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба вх.№1404/18.01.2016г., подадена от [фирма], С., чрез пълномощника му адвокат Г. А.,за отмяна на влязло в сила решение №1739 от 26.10.2015г. на Варненски окръжен съд по гр.д.№2030/2015г. по описа на същия съд, постановено в производство по реда на член 251 ГПК. Молбата за отмяна е оставена без разглеждане с определение № 1/05.01.2017 г., постановено по настоящото дело, което е отменено с определение № 107/27.02.2017 г. по ч.гр.д.№625/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. С решение № 1506/29.07.2015 г. по гр. д. № 2030/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, постановено по жалба срещу действията на ЧСИ З. Д., рег.№808, е отменено постановление /разпореждане/ от 27.03.2015 г. на съдебния изпълнител за отказ на извършване на опис по изп. д. №20158080400108, като е разпоредено копие от решението да се връчи на ЧСИ за сведение и изпълнение. След постановяване на решението по чл. 435 ГПК е постъпила молба за неговото тълкуване, във връзка с която по реда на чл. 251 ГПК е постановено и решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. С решението, предмет на молбата за отмяна, е дадено тълкуване в смисъл, че след отмяна на постановление /разпореждане/ за отказ на извършване на опис, постановено на 27.03.2015г. по изп. д. №20158080400108 по описа на ЧСИ З. Д.,рег.№808, при продължаване на изпълнителните действия по изп. дело ЧСИ следва да съобрази, че ипотеката,върху имотите,собственост на ипотекарните длъжници А. Първанова и Б. Г.: апартамент № 7 и № 8, находящи се в [населено място], [улица],е само за обезпечение на вземането на взискателя по изпълнителен лист от 07.04.2014г. издаден по гр. д. № 51850/2013 г. по описа на СРС, 1 ГО, 43 състав. В молбата за отмяна се твърди, че горепосоченото решение по тълкуване от 26.10.2015г., противоречи на преди това влязлото в сила Определение № 1154/07.04.2015 г., постановено по ч.гр.д.№ 947/2015г. на Варненски окръжен съд, което според молителя е между същите страни, за същото искане и на същото основание, което е основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението от 26.10.2015г. постановено по в.гр.д.№2030/2015г. на Варненския окръжен съд. С горепосоченото определение от 07.04.2015 г. е отменено определение за отказ на съдията по вписванията при Служба по вписванията – [населено място], и на съдията по вписванията е указано да бъдат предприети необходимите действия за подновяване на вписването на договорна ипотека, съобразно искането в заявление, вх. № 5391/16.03.2015 г. на [фирма] като частен правоприемник на [фирма]. В мотивите към определението за отмяна на отказа на съдията по вписванията е посочено, че [фирма] е прехвърлил на [фирма] всички вземания на Банката към [фирма] в общ размер на 21050 лв. Посочено е, че [фирма] се легитимира като кредитор по обезпеченото с ипотека вземане, като правоприемник на [фирма] на основание сключения договор за цесия. При така изложените твърдения и с оглед приетото в хода на производството Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г., постановено по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на Второ гражданско отделение намира, че постъпилата молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Решението, постановено по чл. 251 ГПК, се постановява единствено доколкото е налице неяснота или двусмислие, които биха могли да породят спорове при прилагане на правните последици на основното решение. Решението по тълкуване е неразделно свързано с тълкуваното решение и няма самостоятелно значение, извън изразената в него правосъдна воля. Обусловеността между двете решения е причината за еднаквите процесуални възможности за контрол на решенията – позитивноправен аргумент и от чл. 251, ал. 5 ГПК. Независимо от мотивите на определение № 107/27.02.2017 г. по ч.гр.д.№625/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., в което съдебният състав е изложил становище, че решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действия и откази на съдебния изпълнител, подлежат на отмяна, при разглеждането на молбата за отмяна следва да бъде съобразено и постановеното след това ТР № 7/2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 3 на цитираното тълкувателно решение се прие, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 на ГПК. Цитираното тълкувателно решение има задължителен характер на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ и следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав при преценка на допустимостта на молбата за отмяна. Доколкото с решението, постановено по реда на чл. 435 и сл. ГПК, не се разрешава конкретен материалноправен спор и същото не подлежи на отмяна, поради което и неразделно свързаното с него решение за тълкуването му, също не подлежи на отмяна чрез извънредните способи на чл. 303 и сл. ГПК. За пълнота следва да се посочи, че молбата се явява недопустима и на допълнително основание, предвид релевираните в нея твърдения. За да е налице соченото от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в молбата следва да са изложени твърдения, че в обективната действителност са налице не просто противоречащи си по съдържание съдебни актове с идентичен предмет, постановени между същите страни, а противоречащи си решения, разкриващи обективен и субективен идентитет. Липсата на надлежни твърдения за друго влязло в сила решение, което да противоречи на решението, предмет на молбата за отмяна, е самостоятелно основание за недопустимост на молбата. В този смисъл е и т. 10 от приетото ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от отменителните основания по чл. 303-304 ГПК води до недопустимост на молбата за отмяна и същата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: