Определение № 11506 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Ж. Ахмед, с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Аксаково, [улица], чрез процесуален представител – адв. И. Величкова от Адвокатска колегия (АК) – Варна, срещу Определение № 2758/09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1935/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата против Решение с УРИ № 445-10713/28.07.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, и е прекратил образуваното съдебно производство. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за порочност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения за неправилност на решаващия извод за недопустимост на оспорването поради просрочие. Жалбоподателят мотивира становище за спазване на 14-дневния преклузивен срок за обжалване на засягащия го индивидуален административен акт. Твърди, че последният му е връчен на 07.08.2023 г., а жалбата е подадена чрез пощенски оператор, който действително е поставил пощенско клеймо върху плика с дата 22.08.2023 г., съответстваща на отразения в системния бон и разписката момент на изпращане, но пратката реално е подадена още на 21.08.2023 г. Сочи, че във връзка с установеното по-късно завеждане в системата е иницииран спор пред пощенския оператор, който с писмо с изх. № 95-А-121-2/07.09.2023 г., подписано от директора на РУ "Североизточен регион" на "Български пощи" ЕАД, е уточнил, че пратка с получател РУ на МВР Аксаково е подадена на 21.08.2023 г. около 16:10 часа от процесуалния представител на жалбоподателя, но поради пропуск на служителя е обработена на следващия ден в 07:36 часа – извън работното време на пощенския клон. Поддържа, че съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил възраженията в тази насока, наведени още в първоинстанционното производство. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АС – Варна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по инициираното оспорване. Прави доказателствени искания, както следва: 1) за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което жалбоподателката да се снабди с архивиран запис от камери, отразяващи гише ПС 9001 Варна на "Български пощи" ЕАД на дата 21.08.2023 г.; 2) за задължаване на "Български пощи" ЕАД да предостави информация за трите имена и ЕГН на служителя, обработил пратката, както и да се допусне това лице като свидетел; 3) за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи от архивираните записи от камерите, отразяващи гише ПС 9001 Варна на "Български пощи" ЕАД на дата 21.08.2023 г., дали действително процесуалният представител на жалбоподателя е посетил клона на пощенския оператор на 21.08.2023 г. Претендира на основание чл. 234, ал. 1 АПК делото да се разгледа в открито съдебно заседание. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира следното: Производството пред АС – Варна е образувано по жалба на Ж. Ахмед, срещу Решение с УРИ № 445-10713/28.07.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР – Варна, с което е постановен отказ по отношение на това лице за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Описаното решение на началника на РУ при ОДМВР – Варна е съобщено на жалбоподателката на 07.08.2023 г. Това е отбелязано, както върху самия акт, така и в писмо с.д. № 14074/05.10.2023 г. на инспектор Банов. С оглед датата на съобщаване и тази на подаване на жалбата, последната установима чрез приложените по делото пощенско клеймо (22.08.2023 г.), системен бон (22.08.2023 г.) и разписка (23.08.2023 г.), съдът е стигнал до извод, че дори да се приеме като дата на изпращане 22.08.2023 г., то този факт прави оспорването недопустимо, т.к. срокът за това е изтекъл още на 21.08.2023 г. По тези съображения АС – Варна е оставил жалбата на Ж. Ахмед без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и е прекратил образуваното производство. Определението е неправилно. Индивидуалните административни актове, какъвто по своя характер е и Решение с УРИ № 445-10713/28.07.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР – Варна, подлежат на оспорване пред компетентния съд съобразно правилата за родовата и местната подсъдност в 14-дневен срок от съобщаването им – Арг.: чл. 149, ал. 1 АПК. Този срок е преклузивен и с изтичането му отпада и възможността за упражняване регламентираното в чл. 147, ал. 1 АПК право на оспорване. Просрочената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК, което обуславя оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство. В случая, съдът е достигнал до невярно заключение за неспазване на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК от жалбоподателката Ж. Ахмед. По делото няма спор, а и е видно от ангажираната доказателствена съвкупност, че началният момент на този срок, съвпадащ с връчването на постановения административен акт, е 07.08.2023 г. Не е спорно и че 14-дневният времеви отрязък, считано от тази дата, изтича на 21.08.2023 г. Спорно е дали правото на обжалване е упражнено в рамките на този период. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима към първоинстанционното производство, проведено пред АС – Варна, на основание чл. 144 АПК, последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, а ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. По аргумент от ал. 2 с.з., той не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. От данните по делото се установява категорично, че изпращането на сезиращия документ е осъществено по пощата. „Български пощи“ ЕАД, чиито услуги са използвани за придвижване на жалбата на Ж. Ахмед, е лицензиран пощенски оператор, видно от публично достъпната на интернет адрес https://bgpost.bg/cms/static/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%8F%20%D0%A3%D0%9F%D0%A3%202020.pdf Лицензия № 1-001-05/16.07.2020 г., издадена от Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). В качеството си на пощенски оператор дружеството е осъществило по отношение на процесуалния представител на оспорващата пощенска услуга по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), а именно - приемане, пренасяне и доставяне на пощенска пратка до РУ на МВР – Аксаково. По аргумент от чл. 12 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД (ОУ), достъпни на интернет адрес: https://bgpost.bg/cms/static/%D0%9E%D0%A3_2023_pdf.pdf, които регламентират и правоотношението между процесуалния представител на жалбоподателката и пощенския оператор в случая, договорът се счита сключен при предаване на пратките в точките за достъп, където подателите предават, а "Български пощи" ЕАД приема пощенските пратки, и заплащане цената на услугата, както следва: 1) за непрепоръчаните пощенски пратки, на които е платен пълният размер на цената - с пускането им в пощенски кутии на "Български пощи" ЕАД, или с предаването им в пощенската станция или на упълномощени от "Български пощи" ЕАД лица; 2) за пощенските колети и за препоръчаните пратки - с предаването им в пощенската станция или на упълномощени от "Български пощи" ЕАД лица и издаване на документ за платена цена за пощенските услуги, и 3) за пощенските парични преводи - с внасяне в пощенска станция на сумата по превода и издаване на документ за платена цена за пощенските услуги. Доколкото процесната пратка е непрепоръчана, видно от приложения по делото системен бон, то отношение има втората от горепосочените хипотези, което прави договора за предоставяне на пощенската услуга сключен с действителното предаване на пратката в станцията и заплащането на цената за тази услуга. Реалните договори, за разлика от формалните такива, са действителни и без да са оформени в писмен документ, обективиращ волята на страните. Тази тяхна особеност предполага липса на материален носител, в който да са посочени реквизитите на съглашението, а в този смисъл и датата, на която то е сключено. В някои случаи обаче, като например при договора за пощенска услуга по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУ, във връзка с т. 10 ОУ, този момент е с особено важно значение за страните. Затова и законът предвижда, че пощенският оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, какъвто е "Български пощи" ЕАД, използва датни клейма и/или друга форма, съдържаща информация относно датата, за подпечатване на пощенските марки, на пощенските продукти с отпечатан върху тях специален знак за цената за заплащане на пощенските услуги, на пощенските пратки и на документите за приемане и предаване на пощенски пратки, както и за приемане и изплащане на пощенски парични преводи – Сравн.: чл. 77, ал. 3 ЗПУ. Този начин на удостоверяване защитава интересите на изпращача. Той обаче не следва да се абсолютизира, т.к. при поставянето на пощенското клеймо винаги могат да се получат несъответствия. Както е посочено в Определение № 74/10.02.2005 г., постановено по ч. т. д. № 33/2005 г., ТК, I о. на Върховния касационен съд (ВКС), след като ГПК въвежда паралелен начин за депозиране на документи в съдебно деловодство и възможност за запазване на срока посредством използване на пощенски услуги, няма забрана при изпращане по пощата да съществува възможност за проверка на поставена дата върху пратката на пощата от съответните й служби. Според цитираната практика, при подобна проверка, именно посредством издаването на документ, би се потвърдила или отрекла определена информация, в това число и такава относно момента на поставяне на датното клеймо, който не съответства на момента на реалното по-ранно подаване на пратката в пощенската станция. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя тезата на решаващия състав на ВКС, че би било неприемливо, както от законова гледна точка, така и от позициите на формалната логика, да се придава по-силно доказателствено значение на датно клеймо, при полагането на което може да се допусне грешка, отколкото удостоверяване на факти за работа на пощенската служба, които изхождат от ръководителите на тези служби, във връзка със забавено полагане на същите тези датни клейма. Изложеното разрешава доказателствената колизия между датното клеймо и представеното по делото нарочно писмо от пощенския оператор в полза на второто. То съставлява частен удостоверителен документ, от който се установява, че действителното предаване на пратката от процесуалния представител на жалбоподателката се е осъществило на 21.08.2023 г., а датите 22.08.2023 г. и 23.08.2023 г. са неправилно отразени в съпътстващите пратката документи на следващия ден, поради неточно изпълнение на служебните задължения от лицето, което е било на смяна в пощенската станция към тези дати. По делото не са представени други доказателства, опровергаващи подкрепената с представения документ теза за некоректно отбелязана от пощенския оператор дата, поради което и изводът на съда в обратната насока е в противоречие с материалния закон. Най-накрая, между страните няма спор относно това, че именно с предаването на пратката е заплатена и стойността на услугата, поради което и с оглед т. 12 ОУ договорът за предоставяне на пощенска услуга между "Български пощи" ЕАД и процесуалния представител на жалбоподателката, е сключен на 21.08.2023 г., от който момент правоотношението между страните се счита за възникнало. А липсата на друг, опосредяващ действията по придвижване на пратката факт, прави именно този момент относим към преценката за спазването на срока съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата на Ж. Ахмед срещу Решение с УРИ № 445-10713/28.07.2023 г. на началника на РУ при ОДМВР – Варна, е подадена до АС – Варна чрез РУ – Аксаково, на 21.08.2023 г., в рамките на законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Достигайки до обратен правен извод, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В отговор на довода за допуснато от съда при постановяването на обжалваното определение съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че действително, решаващият извод на АС – Варна е формиран без да се обсъдят възраженията, свързани със срочността на оспорването. Това обстоятелство обаче не може да доведе до различен изход по спора, доколкото съгласно нормата на чл. 235, ал. 1 АПК, когато отмени обжалваното определение или разпореждане, касационната инстанция сама разрешава въпроса по частната жалба. По особените искания: Искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да се отхвърли. Не е налице необходимост от извършване на действия по събиране на допълнителни доказателства, каквато възможност предоставя разглеждането на делото по този ред. В този смисъл неоснователни са и доказателствените искания на частния жалбоподател. След като от доказателствата по делото може да се направи извод досежно момента на действителното предаване на пратката, не е нужно нито издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със записи от камерите на "Български пощи" ЕАД, нито извършване на техническа експертиза върху тях, нито събиране на информация за служителя, който е обслужил процесуалния представител на жалбоподателя, или пък разпит на това лице. Всички тези доказателствени средства са насочени към установяване на един и същ факт, по отношение на който, с оглед изложените по-горе съображения, няма доказателствена непълнота. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-во, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение