Определение № 3857 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. И. срещу определение № 951/15.09.2025 г. по в.гр.д. № 290/2024 г. на Окръжен съд – Русе, с което на основание чл. 402 ГПК е отменено допуснатото с определение № 441/15.04.2024 г. по същото дело обезпечение на предявения от жалбоподателката срещу А. С. С. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на решение № 260478/27.11.2020 г. по гр.д. № 722/2020 г. на Районен съд – Русе по иск по чл. 108 ЗС, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 202491420400032 по описа на ЧСИ с рег. № 914 и район на действие Окръжен съд – Русе, като е обезсилена издадената обезпечителна заповед от 26.04.2024 г. Жалбоподателката И. поддържа, че обжалваното определение е неправилно като необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението. Излага доводи за непълнота на решението по гр.д. № 722/2020 г. на Районен съд – Русе, чиято нищожност е предмет на предявения и обезпечен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК и чието изпълнение е било спряно, поради непосочване в диспозитива му на материалноправното основание, въз основа на което е признато правото на собственост по ревандикационния иск, което според И. съставлява пречка за формиране на силата на пресъдено нещо и за изпълнение на решението. Моли обжалваното определение по чл. 402 ГПК да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго определение, с което да бъде оставена без уважение молбата за отмяна на допуснатото обезпечение. Ответникът по частната жалба - А. С. С. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за неоснователност на частната жалба, доколкото с влизането в сила на решението, с което обезпеченият иск е отхвърлен, обезпечителната нужда за ищцата отпада. Върховният касационен съд, в настоящия съдебен състав, приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С определение № 441/15.04.2024 г. по в.гр.д. № 290/2024 г., Окръжен съд – Русе е допуснал обезпечение на предявения от А. В. И. срещу А. С. С. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на решение № 260478/27.11.2020 г. по гр.д. № 722/2020 г. на Районен съд – Русе, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 202491420400032 по описа на ЧСИ с рег. № 914. Обезпечението е допуснато за първи път от въззивния Окръжен съд – Русе по време на висящността на образуваното пред него въззивно производство по въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Обезпеченият иск е отхвърлен изцяло с решение по гр.д. № 240/2023 г. на Районен съд – Русе, потвърдено с решение № 181/09.05.2024 г. по в.гр.д. № 290/2024 г. на Окръжен съд – Русе, което от своя страна не е допуснато до касационно обжалване с определение № 3243/23.06.2025 г. по гр.д. № 3362/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., поради което е влязло в сила на 23.06.2025 г. На 22.07.2025 г. ответникът по обезпечения иск - А. С. С. е подал молба за отмяна на обезпечението с правно основание чл. 402, ал. 1 ГПК поради отпадане на причината, поради която е било допуснато – отхвърляне на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК с влязло в сила решение. В срока по чл. 402, ал. 1 ГПК ищцата, настояща жалбоподателка, не е подала възражение срещу молбата на ответника за отмяна на обезпечението, след което Окръжен съд – Русе е постановил обжалваното определение, приемайки, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението (предявеният по делото иск по чл. 270, ал. 2 ГПК е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение). Съгласно чл. 402, ал. 2 ГПК отмяна на допуснато обезпечение, извън случаите на замяна на един вид обезпечение с друг по чл. 398 ГПК, се постановява, след като съдът се увери, че вече не съществува причината, поради която то е било допуснато. Отмяната на обезпечителните мерки цели да преустанови действието им, когато защитата, която те дават, вече е неоправдана – когато очакваното уважаване на обезпечения иск не е настъпило, било защото искът е отхвърлен с влязло в сила решение, било защото производството по него е прекратено. В настоящия случай, обезпеченият иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК е отхвърлен изцяло с влязло в сила решение, поради което обезпечителната нужда за ищцата е отпаднала, обезпеченото право е отречено със сила на пресъдено нещо. Изложените доводи в частната жалба за пороци на влязлото в сила решение по гр.д. № 722/2020 г. на Районен съд – Русе, имащо за предмет иск по чл. 108 ЗС, са въобще неотносими към приключилия с влязло в сила решение спор по чл. 270, ал. 2 ГПК и не могат да обосноват съществуваща обезпечителна нужда. Като е отменил допуснатото обезпечение и е обезсилил обезпечителната заповед, въззивният съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение