Определение № 60489 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1711/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Перфект“ ООД /н./ със седалище в [населено място] срещу решение № 260054 от 05.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 12/2021 г. на Апелативен съд - В.. С посоченото решение е потвърдено решение № 260348 от 20.11.2020 г. по т. д. № 1189/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което отказано утвърждаване на план за оздравяване на „Перфект“ ООД /в открито производство по несъстоятелност/, предложен от длъжника „Перфект“ ООД с молба вх. № 266819/28.09.2020 г. и допълнен с молба вх. № 267805/13.10.2020 г. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на решението. Ответникът по касация „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, представлявано от А. Д. и К. М. в качеството им на синдици - чрез пълномощник адв. А. Н. от САК, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 25.06.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд едномесечен срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.613а, ал.1 ТЗ при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на Окръжен съд - Варна, с което е отказано утвърждаване на предложения от длъжника в производство по несъстоятелност „Перфект“ ООД план за оздравяване, Апелативен съд - В. е приел, че не са налице предвидените в чл.703, ал.4 ТЗ условия и предпоставките на чл.705, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ за утвърждаване на плана, тъй като при проведеното на 13.11.2020 г. събрание на кредиторите на несъстоятелността всички кредитори от всички класове са гласували против неговото приемане. При формиране на решаващите си изводи въззивният съд е съобразил, че събранието на кредиторите е разгласено надлежно по реда на чл.702, ал.1 ТЗ, а длъжникът и синдикът са призовани редовно, с което са спазени формалностите на чл.702, ал.2 ТЗ. От протокола, съставен по време на събранието, съдът е установил, че на събранието са присъствали всички кредитори с приети вземания, включени в представения от постоянния синдик на „Перфект“ ООД списък на отделните класове кредитори с приети вземания, одобрени от съда по несъстоятелност с определения от 25.08.2020 г. и 26.08.2020 г. Предвид отразеното в протокола обстоятелство, че всички кредитори от всички класове са гласували против предложения от длъжника план за оздравяване, въззивният съд се е произнесъл, че независимо от съответствието на плана с изискванията на чл.700, ал.1 ТЗ и чл.701 ТЗ, неприемането му от кредиторите съставлява отрицателна пречка за неговото утвърждаване с решение по чл.707 ТЗ. Въззивният съд е счел за неоснователно поддържаното в хода на устните състезания възражение от процесуалния представител на длъжника, че събранието е проведено в нарушение на закона с участието на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, която няма качеството на кредитор в производството по несъстоятелност. След като е констатирал, че към момента на провеждане на събранието „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е фигурирала като кредитор с приети вземания в изготвените от синдика и одобрени от съда списъци на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Перфект“ ООД, съдът е направил извод, че по силата на чл.703, ал.1 ТЗ банката е имала право да участва в събранието и да гласува „за“ или „против“ приемането на плана. Относно твърдението на длъжника, че вземанията на банката са погасени чрез извънсъдебни прихващания, въззивният съд е изложил мотиви, че същото не е подкрепено с конкретика и с доказателства за извършване на прихващанията. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на постановеното от Апелативен съд - В. решение до касационно обжалване. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В конкретния случай касаторът е аргументирал очевидната неправилност на обжалваното решение с довод, че решението е постановено contra legem, тъй като въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е приложил разпоредбата на чл.673, ал.3 в нейния обратен смисъл, предоставяйки право на глас в събранието за приемане на плана за оздравяване на кредитор с оспорено по чл.694, ал.1 ТЗ вземане - „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, който не е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на вземането си. Поддържаният довод не насочва към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и същевременно не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които липсват констатации за оспорване на вземанията на кредитора „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по реда на чл.694, ал.1 ТЗ и за участие на същия кредитор в събранието по чл.703 ТЗ при условията на чл.673, ал.3 ТЗ. Решаващите изводи на въззивния съд са изградени върху приетия за установен факт, че към момента на провеждане на събранието по чл.703 ТЗ „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е имала качеството на кредитор с вземания, включени в одобрените от съда по несъстоятелност списъци на приетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжник. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите към решението си, че твърдението на длъжника - сега касатор, за последващи събранието извънсъдебни прихващания с погасителен ефект за вземанията е недоказано, като е взел предвид и факта, че изгубването на качеството „кредитор“ след датата на събранието по чл.703, ал.1 ТЗ е без правно значение за законосъобразността на по-рано взетото решение за отказ да се приеме плана. Съобразявайки мотивите на въззивния съд, в рамките на правомощията си по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1711/2021 г. на Апелативен съд - В.. Разноски не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,