Определение № 10132 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2023 г.

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от ДОПК вр. чл. 229 – 236 от АПК. Образувано е по частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, приподписана от юрк. Панова, срещу Определение № 2010/01.09.2023 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 2083/2023 г., с което е спряно изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622006877-091-001/07.06.2023 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 294/01.08.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив. Частният жалбоподател поддържа неправилност на определението като постановено в разрез с принципа на равнопоставеност на страните – чл. 6 ДОПК, доколкото съдът се е произнесъл преди да изтече даденият на ответника 3-дневен срок за становище по искането. По този начин пред инстанцията по същество не са релевирани всички факти от значение за случая, което е довело до постановяване на определението при неизяснена фактическа обстановка. Искането е за отмяна на съдебния акт и за присъждане на разноски в полза на администрацията. Ответникът по частната жалба, „Язон трейд“ ЕООД, не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК вр. чл. 157, ал. 4 от ДОПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: За да уважи искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на РА № Р-16001622006877-091-001/07.06.2023 г., Пловдивският административен съд е приел за установено от фактическа страна, че с него в тежест на „Язон трейд“ ЕООД са установени задължения 58319,83 лв. и лихва 58319,83 лв. /в действителност лихвата е 17726,27 лв./, а с ПНПОМ по чл. 121, ал. 1 ДОПК изх. № С-220016-023-0001912/05.07.2022 г., издаден от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив са наложени запори върху пътни превозни средства със застрахователна стойност в общ размер на 140 700 лв., която надхвърля размера на установените задължения съгласно чл. 153, ал. 3 ДОПК. Основателен е доводът на частния жалбоподател, че определението е постановено преди да изтече даденият на ответника по делото срок за заявяване на становище по искането, в резултат на което фактическата обстановка е останала неизяснена. Условията и редът за спиране изпълнението на РА в хода на съдебното му оспорване са уредени в чл. 157 ДОПК. Нормата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда, че изпълнението му може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, което може да се прави само за частта от акта, която е обжалвана. Съгласно чл. 157, ал. 3 ДОПК към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. Според чл. 153, ал. 4 ДОПК спирането следва да се допусне, когато обезпечението е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3 на същата разпоредба /размер на главница и лихви към датата на подаване на искането/. Когато се предлага друг вид обезпечение, в производството по чл. 157 от ДОПК съдът извършва преценка на представеното, съответно предложеното обезпечение. В разглеждания случай наложената обезпечителна мярка е запор върху пътни превозни средства, поради което и съгласно чл. 153, ал. 5 от ДОПК съдът дължи преценка за това дали тяхната застрахователна стойност покрива размера на задълженията по ревизионния акт /главница и лихви към датата на подаване на искането/. Първоинстанционният съд е игнорирал отразеното в ПНПОМ № С220016-023-0001912/05.07.2022 г. обстоятелство, че обезпечителните мерки са наложени за обезпечаване на подлежащите на установяване задължения на дружеството по ревизия, възложена със ЗВР № Р-16001622000065-020-002/13.05.2022 г. За резултатите й е издаден РА № Р-16001620000065-091-001/13.09.2022 г., с който в тежест на търговеца са установени задължения, които възлизат на 119 601,99 лв. Решението на АС Пловдив, постановено по жалбата срещу цитирания РА, не е влязло в сила. За принудителното изпълнение на задълженията по него е образувано изп. дело №221259114/2022 г., по което е събрана сумата 42 929,64 лв., което означава, че остатъкът на задълженията по РА № Р-16001620000065-091-001/13.09.2022 г. е 76 672,35 лв. Общият размер на задълженията по цитирания предходно издаден РА и РА № Р-16001622006877-091-001/07.06.2023 г. е 152 718,45 лв. и надхвърля общата застрахователна стойност на запорираните МПС. С оглед на така изложените съображения определението на Административен съд Пловдив следва да се отмени като постановено при неизяснена фактическа обстановка и се постанови ново, с което молбата за спиране на изпълнението на РА № Р-16001622006877-091-001/07.06.2023 г. се отхвърли като неоснователна. По аргумент на чл. 157, ал. 1 и 2 ДОПК защитата срещу допуснатото от закона предварително изпълнение на РА е част от производството по обжалването на утежняващия акт. Според чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски се присъждат на страните при разрешаване по същество на спора относно законосъобразността на РА, съответни на отхвърлената и уважената част от жалбата. Отговорността за разноски е регламентирана и в чл. 143 АПК, приложим съгласно § 2 ДР ДОПК. Според този законов текст една от хипотезите на присъждането им касае отново решаването на спора по същество, а другата – при прекратяване на производството по делото, когато за неуредените случаи намира приложение чл. 78 ГПК съгласно § 2 ДР ДОПК. В случая не е налице нито една от хипотезите, при които на страните следва да се присъждат разноски, поради което искането на частния жалбоподател е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение