Определение № 4 от 05.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1350/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение от 20.12.2016г. на зам. председател на окръжен съд гр. Шумен по чнд № 445/16г., с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по молба на осъдения Н. И. П. за отмяна или изменение в по - лека на наложената му на основание чл.70, ал.6 от НК пробационна мярка „ограничения в свободното придвижване”. В рамките на повдигнат спор за подсъдност между Шуменски и Ловешки окръжни съдилища, с определение на ВКС, ІІ н.о. от 01.11.2016г., по кд № 1080/16г., са дадени указания относно приложимата процедура за разглеждане на молбата - чл. 452, ал.3 от НПК, което е предопределило компетентността за разглеждане на делото на Шуменския окръжен съд. Съдиите от Шуменския окръжен съд са се отвели от разглеждането на делото, тъй като осъденият П. е син на съдебен служител от същия съд. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно, същото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд. С оглед спестяването на транспортни разходи, касационният съд намери, че делото следва да се разгледа от окръжния съд в гр. Търговище. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,