Определение № 8417 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Алианс Тур“ ООД, ЕИК117053503 със седалище гр. Варна против определение № 4546 от 30.04.2024г., постановено по адм. д. № 534/2024 г. по описа на Административен съд- Варна с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК е постъпило писмено становище по частната жалба от ответната страна, Министерство на туризма –гр.София, с развити в него съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея прекратително определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на „Алианс Тур“ООД, ЕИК117053503 със седалище гр. Варна, с която дружеството е предявило срещу Министерство на туризма на РБ искова претенция в размер на сумата от 38 351,30 лв, от които 32 194,14 лв главница и 6157,16 лв мораторна лихва, представляващи обезщетение за имуществени вреди вследствие постановяване на незаконосъобразен акт – Заповед № Т-РД-27-243/12.01.2022г. на министъра на туризма за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Постановление № 393/2021г. на министерски съвет за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата, които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности /КИД-2008/ на НСИ 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.4 по Схема BG- 176789478-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA 1000427/2021/N/ от 08.11.2021г. на основание чл.112, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и е прекратил производството по адм.д. № 534/2024г. по описа на АС- Варна. За да постанови този резултат, съдът, основавайки се на твърденията в исковата молба и на уточнителна молба от ищеца вх. № 4779/02.04.2024г., е приел, че се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 188/2022г. по описа на АС –Варна Заповед № Т-РД-27-243 от 12.01.2022г. на министъра на туризма, с което е отхвърлено заявление на ищцовото дружество с вх. № BG-176789478-2021-05-1403, подадено в системата за управление на националните инвестиции и на „ Алианс Тур“ООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Доколкото според административния съд тази отменена по съдебен ред заповед касаела обаче допустимостта на заявлението и с нея не се решавал по същество материалноправния спор дали ищцовото дружество има право на исканата безвъзмездна помощ или не, преписката била върната на административния орган за ново произнасяне и това ново произнасяне се осъществило със следваща Заповед № Т- РД-27-13/22.02.2024г., с която зам.министърът на туризма бил отхвърлил ,вече по същество, заявлението на ищеца и отказал предоставяне на БФП, но тази втора заповед била предмет на съдебен контрол, като делото било все още висящо- т.е. нямало окончателен съдебен акт по същество, то исковата претенция на дружеството за вреди от първата, макар и отменена по съдебен ред, заповед била недопустима. Определението на АС- Варна е неправилно. На първо място – по делото не е представена самата отменена по съдебен ред Заповед № Т-РД-27-243 от 12.01.2022г. на министъра на туризма, поради което съдът не е в състояние да формира извод за съдържанието й. На следващо място - неправилен е решаващият извод на АС- Варна за недопустимост на производството при условията на чл.204, ал.1 от АПК – поради липсата на отменен административен акт. Дали с отмяната по съдебен ред на акта правният спор за наличието или липсата на спорното административно материално право е решен по същество или преписката е върната на административния орган за ново произнасяне е въпрос на основателност на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с оглед наличието на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди – от кой момент настъпват твърдените вреди и към датата на предявяване на иска настъпили ли са същите и налице ли е причинно-следствена връзка между отмененият с влязло в сила съдебно решение административен акт или не. В случая формално първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е налице – Заповед № Т-РД-27-243 от 12.01.2022г. на министъра на туризма е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. По горните съображения частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2,предл.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение