Определение № 4120 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4865/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. С. К., чрез адвокат А. С., срещу въззивно решение № 2965/06.06.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 8222/2022 г. С влязло в сила определение № 2998/13.06.2024 г., постановено от състава на Върховния касационен съд, касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба, подадена срещу влязъл в сила, неподлежащ на обжалване, въззивен съдебен акт. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата в размер на 1000 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Постъпила е молба от Г. С. К., чрез адвокат А. С. С., за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че адвокатският хонорар е значително завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия на процесуалния представител на касатора; правният интерес е многократно по-нисък от присъдените разноски. Определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано на 13.06.2024 г., когато е обявено. То подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който е започнал да тече за Г. К. от 08.07.2024 г. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срока за обжалване на определението – на 15.07.2024 г,, изхожда от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е допустима. Препис от молбата е връчен на насрещната страна Т. П. Т. – П., чрез съдебен адресат адв. Р. В. Ш., който се явява и неин процесуален представител по делото, по реда на чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК. Връчването е редовно, на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК. Не е постъпил отговор в указания й законен срок. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното: Разноските от Т. П. Т. - П. са сторени поради процесуално недопустимата касационна жалба на К. и, поради тази причина, подлежат на възстановяване. Грешните указания на въззивния съд, че решението му може да се обжалва пред ВКС и последващите действия по администриране на касационната жалба, не могат да ангажират финансово Т.-П., като оправдаят имущественото й ощетяване с извършване на съдебноделоводни разноски поради недопустима жалба на насрещната страна. К. е трябвало да се съобрази с ясната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК: Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи и в производство по чл. 248 ГПК и в случая то се явява допустимо. Възражението е основателно. Процесуалният представител на Т. - П. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба, който не е формален, а пълен и обоснован. В него са изложени съображения, както относно предварителната селекция по чл. 288, така и по основателността на касационната жалба. Те обаче са извън преценката за допустимост на касационното обжалване, която в случая е единствено съществена за постановения резултат, но не е съобразена. Касае се за приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, който по казуса е безспорен, ясен и не предполага отделяне на време за проучване. По делото няма проведени открити съдебни заседания, то е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание, което има за предмет единствено допустимостта на касационното производство. Предмет на спора е иск по чл. 74 ЗЧСИ, с цена 273 лв. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер над 1000 лв. в случая се явява прекомерно, поради което следва да измени своето определение в частта за разноски и признае за възстановяване, след приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК, на сумата от 500 лв. Намалението е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса (допустимост на касационната жалба и приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК), тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22). Съдът отчита и това, че макар делото пред ВКС да е с изключително ниска фактическа и правна сложност, то касаторът е отговорен за сторените от противната страна разноски. Гражданите и юридическите лица имат право на защита и съдействие от съда, но все пак следва да преценяват дали имат действително нужда точно от предприетата от тях, като носят тежестта за разноските при неоснователно претендирани права, съответно неоснователно отричани насрещни права, вкл. недопустимо сезиране на съда. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдебният акт, относно който е молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване, поради което и настоящото определение – също – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение