Определение № 353 от 17.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 741/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. М., [населено място] срещу решение № 202/23.04.2010г., постановено по в.гр.д.№ 231/10г. от Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 97/21.12.2009г. по гр.д.№ 1866/09г. на Добричкия районен съд, в частта за осъждането на касатора да заплати на ЗАД [фирма], [населено място] сумата от 6785.09 лв., изплатена от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за удовлетворяване на застрахователя ЗД [фирма] по имуществена застраховка “Каско” за причинени щети в резултат на ПТП от 07.07.2007г., и сумата от 594.08 лв. – обезщетение за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е доказано съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” между ищеца ЗАД [фирма] и собственика на автомобила, чийто водач е причинил щетите на третото лице, за които е изплатено застрахователно обезщетение, виновното противоправно поведение на ответника – настоящ касатор и причинна връзка между поведението и вредите. Изложени са съображения, че е налице хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ЗК за уважаване на регресния иск, тъй като водачът не е предвидил опасността от настъпване на вредни последици от предприетото в нарушение на правилата за движение изпреварване, както и не е спрял на местопроизшествието, за да изчака контролните органи за извършване на проверка за алкохол. Според касатора, въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е: “Налице ли е предпоставката, визирана в чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. КЗ, при напускане на местопроизшествието и следва ли автоматично /без събиране на съответните доказателства/ извод, че е налице виновно отклонение от страна на водача, участник в произшествието, от проверка за алкохол?”. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне. Поставеният въпрос е от значение за решаването на спора по делото, като по същия е налице практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК. Това са: Решение № 183/22.11.2010г. по т.д.№ 30/10г. на ІІ т.о. и Решение № 16/02.02.2011г. по т.д.№ 374/10г. на ІІ т.о. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствие на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 147.58 лв. в едноседмичен срок от съобщението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд