Определение № 10501 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Г. М. от гр. София, приподписата от адв. В.Тодоров, против Определение № 7159 от 03.06.2024 г., постановено по адм.д. № 5271/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл.232 от АПК насрещната страна, кметът на район „Витоша“ –СО, не е депозирал възражение на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на А. Г. М. от гр. София срещу изричния отказ на кмета на район „Витоша“-СО, обективиран в писмо изх. № РВТ24-ГР94-1678 от 23.05.2024, да удовлетвори искането на жалбоподателя за регистрация на постоянен и настоящ адрес на лицето А. Р. Н. А. А., който е наемател на притежавания от М. недвижим имот: [адрес], [улица], [жк], гр.София. С обжалваното в настоящото съдебно производство определение № 7159 от 03.06.2024г. АССГ е оставил жалбата на М. без разглеждане и е прекратил производството по адм.д. № 5271/2024 г. с мотива,че жалбата е недопустима, тъй като А. М. не е легитимиран да подава заявление за регистрация на постоянен и настоящ адрес на трето лице, освен ако е снабден с изрично нотариално заверено пълномощно от това лице, каквото не е представено в производството пред административния орган. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл.92, чл.95, чл.96, чл.98 и чл.99 от Закона за гражданската регистрация, съгласно които заявяването на постоянен и настоящ адрес и промяна във вече регистрираните адреси се извършва лично от лицето, за които регистрацията и промяната се отнасят. От собственика на недвижимия имот, на който лицето иска да се регистрира, се изисква само писмена декларация за съгласие- или нотариално заверена, или подписана лично пред съответното длъжностно лице от общинската администрация. Доколкото активно легитимирани да заявят регистрацията на постоянен и настоящ адрес са само лицата, за които тази регистрация се отнася, то право да обжалват отказа за извършването на тази административна услуга имат само тези лица. Оспорващият в случая, тъй като не е лице, което може валидно да поиска регистрация на постоянен и настоящ адрес на трето лице, не разполага и със защитен от закона правен интерес да обжалва процесния изричен отказ. Обжалваното определение е неправилно. Административното производство по издаване на обжалвания изричен отказ, обективиран в писмо изх. № РВТ24-ГР94-1678 от 23.05.2024 на кмета на район „Витоша“- СО, е образувано по молба-заявление от 07.05.2024г., изходящо от А. Г. М.. Обжалваното писмо е с адресат: А. Г. М.. Всеки административен акт може да бъде обжалван от адресата му. Развитите от съда съображения са относими към основателността, а не към допустимостта на жалбата. Предвид изложеното по-горе частната жалба е основателна. Обжалваното с нея прекратително определение следва да бъде отменено и делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването на индивидуалния административен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение