Определение № 23 от 24.02.2009 г. на ВКС по д. № 44/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД ”Ш” А., със седалище гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 466 от 07.07.2008 год., по т.д. № 436/2007 год., постановено от тричленен състав на І-во отделение на търговска колегия на ВКС, с което по реда на чл.47, т.2 и т.3 ЗМТА, във вр. с § 3, ал.1 ПЗР на ЗМТА е отхвърлен като неоснователен предявения от настоящия молител срещу Е. Л. В. К., упражняващ търговска дейност под фирма „ Л.-Л. К.”, гр. С. иск за отмяна на арбитражно решение от 28. 05. 2007 год. по в.арб.д. № 20/2007 год. на Търговския арбитражен съд при Национална юридическа фондация. Искането си за отмяна молителят е мотивирал с наличието на новооткрито обстоятелство, каквото според него се явява постановеното от ВКС, второ отделение, търговска колегия решение № 728 от 31. 10. 2008 год. по т.д. № 896/2007 год.. В тази вр. същият поддържа, че доколкото в съобразителната част на приложения към настоящата молба за отмяна съдебен акт на ВКС е дадено различно тълкуване на процесуалния закон по идентичен правен спор и според същото извършеното чрез писмо с обратна разписка призоваване на страната, вкл. в арбитражното производство, за да е редовно следва да е осъществено в съгласие с разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за пощите, изключваща поставяне в тежест на получателя му вината за недоставяне на същото, при направена отметка „непотърсено” е достатъчно, за да се приеме, че фактическият състав на соченото отменително основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК е осъществен. Ответната по молбата страна не е взела становище по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на молителя, във вр. с въведеното отменително основание и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.305,т.1 ГПК от заинтересована по см. на чл.303, ал.1 ГПК страна по делото, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: С чл.47 ЗМТА законодателят изрично е регламентирал отмяната на арбитражното решение, като е приел, че същата е допустима пред ВКС само по исков ред, и то на изчерпателно изброените в т.1-6 от същата разпоредба основания. Следователно доколкото правомощията на ВКС по чл.307 и сл. ГПК са несъвместими с тези в исковото производство по чл.47 ЗМТА, във вр. с чл. 48 ЗМТА, то създаденият с гл. ХХІV на ГПК „Отмяна на влезли в сила решения” изнънинстанционен контрол над влезлите в сила съдебни актове в случая е неприложим. Нормата на чл. чл.47 ЗМТА се явява особен спрямо ГПК, закон, което обосновава и правен извод, че постановеният по реда на създаденото с нея производството по отмяна на арбитражно решение, съдебен акт на ВКС е окончателен. От своя страна наличието на специален ред и лимитативно изброени основания за съдебен контрол над постановените от АС актове, изключва наличието на правна възможност за прилагане по аналогия на визираните в чл.303, т.1-6 ГПК отменителни основания. Отделен в тази вр. остава въпросът, дали соченото от молителя решение на ВКС притежава правната характеристика на новооткрито по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК обстоятелство, но по изложените по- горе съображения същият не следва да бъде обсъждан по същество в настоящето производство. Водим от горното и на осн.чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК, настоящият състав на второ отделение на ВКС