Определение по допустимост от 12.03.2024 г. на КС по к. д. № 7/2024 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал.1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Делото е образувано на 02.02.2024 г. по искане на 48 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за ратифициране на Споразумението за финансов принос между Република България и Европейската комисия съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета (обн. ДВ, бр.106 от 22.12.2023 г.). Вносителят привежда аргументи, с които обосновава твърдяното нарушение на конституционните принципи на правовата държава (чл. 4, ал. 1), на политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1) и на парламентарната форма на държавно управление (чл. 1, ал. 1). Вносителят посочва, че народните представители са били лишени от възможността да направят заявени от тях в хода на дискусията преди първото гласуване предложения за промени в приетия на първо гласуване законопроект. Според него провеждането на две гласувания на законопроект в рамките на едно заседание следва да бъде допускано само по изключение (чл. 88, ал. 1, изр. 2 от Конституцията) и да не „нарушава други конституционни ценности, принципи и правила“. В подкрепа на твърдяната противоконституционност вносителят се позовава и на относимите според него актове на Конституционния съд - Решение № 5/2015 г. по к.д. №4/2015 г.; Решение № 8/2010 г. по к.д. №2/2010 г.; Решение № 6/2007 г. по к.д. № 3/2007 г., Решение №1/2011г. по к.д. №22/2010 г.; Решение №14/2001г. по к.д. №7/2001г. Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното: Искането е направено от субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Предмет на искането е установяване на противоконституционност на обнародван закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. По искане с такъв предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС. Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити. Конституционният съд приема, че искането следва да бъде допуснато за разглеждането по същество. На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС Съдът приема, че с оглед предмета на направеното искане следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието и министъра на външните работи. На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Ирена Илиева, проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емил Константинов, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р, Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Тодор Тодоров, доц. д-р Боряна Мусева, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Христо Христев. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд