Определение № 156 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 399/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 217.11.2010г. по гр.д.№396 / 2010г., с което Окръжен съд Ловеч е отхвърлил искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.27 и 28 ЗЗД. Жоподателят – В. Ц. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 14.07.2010г. по гр.д.№47/2010г. на РС Т. и е отхвърлил, като неоснователни предявените от В. Ц. искове с правно основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.27 и 28 ЗЗД, за прогласяване нищожност и за унищожаване на доброволна делба от 27.11.2008г. Цената на всеки един от предявените искове е под 5000 лева, а именно по 2645,28 лева, определена с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от В. Ц. С. на 27.12.2010г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения на окръжния съд по дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки иск е по 2645,28 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът