Определение № 122 от 12.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 71/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. В. И. от гр. С. срещу определение № 23 от 14.01.2010 г. по ч. т. д. № 904/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу извършваните съдопроизводствени действия по гр. д. № 2179/2008 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ „Б” състав. Поддържа се, че тричленният състав на Върховен касационен съд не е изпълнил задълженията си за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно прилагане на законите, като чрез постановения от него акт осигури на частния жалбоподател /въззиваем по гр. д. № 2179/2008 г. на Софийски градски съд/ честен и справедлив процес в съответствие с нормата на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Ответникът по частната жалба – „Т” А., гр. С. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Н. В. И. от гр. С.частна жалба срещу извършваните съдопроизводствени действия по гр. д. № 2179/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ „Б” състав, в т. ч. неуважаване исканията на частния жалбоподател, явяващ се въззиваема страна по делото, за събиране на доказателства, както и искането му за отвод на съдебния състав, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че оплакванията на частния жалбоподател касаят правилността на бъдещия съдебен акт, който ще бъде постановен от въззивния съд, като е посочил, че действията на съда преди постановяване на въззивното решение не подлежат на самостоятелно обжалване. Настоящият тричленен състав на Върховен касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Същото е в съответствие с императивните процесуални правила, уреждащи инстанционния контрол на постановяваните от съда актове. Правилно първият тричленен състав на ВКС е характеризирал актовете, с които въззивният съд се е произнесъл по направените от страната възражения и искания за събиране на доказателства и за отвод на състава, като такива по движението на делото и в резултат на това е направил законосъобразния извод за недопустимостта тези актове да бъдат обжалвани самостоятелно, доколкото същите не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Проверката относно правилността на отказа да бъдат допуснати поисканите от страните във въззивното производство доказателства, респ. по направените възражения и искане за отвод на съдебния състав се осъществява при обжалване на самото въззивно решение, като в случай на незаконосъобразност на действията на съда ще е налице визираното в чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК касационно основание за отмяна на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо, напълно неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за лишаването му от справедлив съдебен процес, т. е. за нарушаване на едно от основните права на човека, установени в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /чл.6/. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК