Решение № 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г.

Решение № 245 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. К. от [населено място], чрез адв. Цв. М. срещу решение № 455/22.10.2015 г., постановено по в. гр. д. № 559/2015 г. на Окръжен съд [населено място] . С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита, че няма качеството на длъжник по договора за банков кредит, сключен между лА. Б. - Клон Българияы и ТДыД. ыО., доколкото е подписала същия само в качеството на поръчител и отговорността и е акцесорна. С оглед на това изразява становище, че искът по чл. 135 ЗЗД не може да бъде успешно проведен срещу нея. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което субективно съединения иск по чл. 135 ЗЗД на лА. Б. - Клон българияы [населено място], да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "А. банк -клон България" [населено място] оспорва жалбата. Развива съображения, че поръчителят отговаря по иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, доколкото както главния длъжник отговаря с цялото си имущество пред кредитора на длъжника. / чл. 133 ЗЗД/. С оглед на това същият, както и главния длъжник имат задължението да не намаляват имуществото си във вреда на кредитора. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила . Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от касатора. Останалите ответници по касационната жалба - П. Б. К. и Л. П. К. и двамата от [населено място] не вземат становище по жалбата. С определение № 585/30.06.2016 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса: " Поръчителят по договор за банков кредит следва ли да се счита длъжник по смисъла на чл. 135 ЗЗД или като такъв следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението - кредитополучателят, а не и лицето, което поръчителства неговото изпълнение " . Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в задължителна съдебна практика на ВКС - Р № 199/30.12.2010 г., по т. д. № 966/2009 г. на ВКС, II т. о., постановено при условията на чл. 290 ГПК. Поради това касационното обжалване е допуснато с оглед изпълнението на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението по гр. д. № 4194/2014 г., с което на осн. чл. 135 ЗЗД е обявено за недействително по отношение на "А. Б. - Клон България дарението, извършено с нот. Акт № 23, том V, нот д. № 423/2009 г. на нотариус И. Л., с което В. К. К. и П. Б. К. са дарили на тяхната дъщеря Л. П. К. недвижим имот - самостоятелен обект в сграда в [населено място], [улица] предназначение жилище -апартамент, представляващ трети етаж от триетажна масивна жилищна сграда с площ от 106 кв. м., заедно с две избени помещения /мази / с обща полезна площ от 20 кв. м., както и 1/3 от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, до размера на прехвърлената 1/2 ид. част от недвижим имот. За да постанови това решение въззивният съд приема, че на 22.10.2008 г. между ищеца и [фирма] е сключен договор за инвестиционен банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата 690 000 евро със срок на погасяване 7 години чрез заплащане на 71 равни месечни вноски, който договор е бил неколкократно анексиран . В качеството на поръчители договорът е подписан от М. Б. К. и В. К. . По заявление на банката на осн. Чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.12.2011 г. по ч. гр. д. № 5986/2011 г. на Врачанския районен съд, с която кредитополучателят и поръчителите са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата 687 716,13 евро - просрочена главница, 28 138,10 евро - просрочена лихва, 21 517,17 евро наказателна лихва, просрочени такса за обслужване и такса за управление и разноски за застраховка. Прието е за безспорно, че с НА № 23, том V, рег. № 8168, д. № 423/2009 г. на нотариус И. Л. на 02.12.2009 г., е извършено процесното дарение, с което В. К. и нейния съпруг П. К. са дарили дъщеря си Л. К. с описания в нотариалния акт недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че първата ответница по иска като поръчител по договора за кредит се явява длъжник спрямо кредитодателя. С оглед на това, нейното имущество служи за общо обезпечение на кредитора съгласно чл. 133 ЗЗД. Прието е, че със извършеното дарение, ответницита е е намалила своето имущество, в резултат на което и обезпечението на банката като кредитор е намаляло. С оглед на това е налице увреждане за кредитора, което съставлява и първата обективна предпоставка на иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД. Прието е, че е налице и втората субективна предпоставка на предявеният иск-знанието за увреждане, както от страна на касаторката като прехвърлителка по договора за дарение, така и от страна на преобретателката по него, като последното предвид безвъзмезния характер на сделката, не подлежи на доказване. С оглед на това искът е уважен до размера на э ид. част, която съотвества на правата на ответницата /касаторка в настоящото производство/в имота, предмет на дарението съгл. т. 1 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Относно поставения по делото правен въпрос с решение № 199/30.12.2010 г. е прието, че предмет на отменителния иск са действията на длъжника. Под лдлъжникы по смисъла на чл. 135 ЗЗД обаче следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение. Поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и при условията на солидарност / освен ако не е уговорено друго/. Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция . Тя е вторична и съществува дотолкова доколкото съществува главния дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона / чл. 133 и сл. ЗЗД/ способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представляла и отменителния иск. Именно от еднаквата им правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя . В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е очевидно противоречие със смисъла на този институт. При този отговор на поставения правен въпрос, който има задължителен характер предвид неговото разрешаване с решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Доколкото касаторката се явява поръчител по договора за кредит, очевидно същата не може да бъде пасивно материално- правно легитимирана по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД. Действително според друга задължителна практика / Р № 120/3.04.2015 г. по гр. д. № 5489/2014 г. на ВКС, IV г. о./ след проведено производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу поръчителя, същият придобива качеството на длъжник. Както се посочи обаче, в случая кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5986/2011 г. на Врачанския районен съд, която е с дата 27.12.2011 г. Сделката дарение, която се атакува с иска по чл. 135 ЗЗД, е с предходна дата - същата е изповядана на 02.12.2009. г. Следователно към тази дата касаторката все още не е имала качеството на длъжник. Доколкото същата не имала такова качество, извършеното от нея дарение не може да бъде относително недействително по отношение на банката кредитор. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Съобразно с изхода от производството, А. Б. -Клон България следва да бъде осъдена да заплати на касаторката направените в производството трите инстанции разноски в размер на 690,66 лв. Възражението на банката за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., е неоснователно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.