Определение № 10254 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу Определение № 947/10.07.2024 г. на Административен съд (АС) – Габрово, постановено по адм. дело № 249/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Д. Д. срещу отказ по заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), обективиран в Становище № 01285/03.06.2024 г. и Отговор № 01284/03.06.2024 г., алтернативно срещу мълчалив отказ и е прекратено производството по адм. дело № 249/2024 г. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че жалбата му е недопустима. Счита, че е налице акт по смисъла на чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който подлежи на обжалване по реда на АПК. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Кирилов. Ответникът по частната жалба – „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва същата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът се представлява от юрк. Михайлова. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на М. Д. Д. първоинстанционният съд е приел, че тя е процесуално недопустима, тъй като като ответна страна в производството е посочено юридическо лице – дружеството „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради това не е налице годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Определението е неправилно. Законът за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ предвиждат две алтернативни възможности за защита на физическите лица, ако същите считат, че е налице нарушение при обработването на личните им данни – пред надзорен орган, като в България това е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), или пред съда. Едновременното разглеждане на спора пред двата органа е недопустимо – аргумент от чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Анализът на тези разпоредби показва, че производството свързано с нарушения на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. когато се претендира обезщетение за вреди от тези нарушения, е административно, независимо дали администраторът на лични данни е публичноправен или частноправен субект. Неправилно решаващият съд е приел, че в случая не е налице ответен административен орган, че липсва властническо волеизявление, както че сочените като оспорени отказ по заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, обективиран в Становище № 01285/03.06.2024 г. и Отговор № 01284/03.06.2024 г., алтернативно срещу мълчалив отказ, нямат белезите на индивидуален административен акт, съответно че страна в производството не може да е юридическо лице – частноправен субект. Оспорва се акт на администратор на лични данни, какъвто се явява „ЕОС Матрикс“ ЕООД, и се иска обезщетение, по който спор съдът следва да се произнесе. Решаващият съд следва да укаже на жалбоподателя ясно и безпротиворечиво да посочи кой акт на администратора на лични данни „ЕОС Матрикс“ ЕООД обжалва – изричният отказ или мълчалив отказ, които в случая не може да са в заявената от жалбоподателя алтернативност, т. е. да определи предмета на търсената защита и съобразно направеното уточнение да продължи съдебното производство. Оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение