Определение № 6181 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5001/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Р. П. Н., от гр. София против разпореждане № 2687 / 13.03.2024 г. по адм. дело № 8114 / 2023 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалния закон във връзка с прилагането на чл. 62 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Ответникът – директор ТП на НОИ София – град не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на разпореждането за валидност, допустимост и правилност е основателна. С разпореждане № 2687 / 13.03.2024 г. по адм. дело № 8114 / 2023 г. Административен съд София – град е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от Р. Н., от гр. София срещу определение № 1754 / 16.02.2024 г. по адм. дело № 8114 / 2023 г. на Административен съд София – град. Приел е, че същата е просрочена. Разпореждането е неправилно. Производството пред Административен съд София – град е образувано по реда на чл. 197 и сл. АПК и е приключило с определение № 1754 / 16.02.2024 г. по адм. дело № 8114 / 2023 г.. Съгласно чл. 200, ал.2 АПК това определение може да се обжалва от страните в административното производство и от това право се е възползвала Р. П. Н., от гр. София. Тя е била уведомена за подлежащия на обжалване съдебен акт на 29.02.2024 г., чрез процесуалния си представител адвокат А. Кашъмов и последният е подал частна жалба от името на доверителката си на 07.03.2024 г. (четвъртък) в 20 часа и 58 минути по електронен път, подписана с квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 62, ал.1-2 ГПК последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. Правната норма сочи изтичане на срока в 24 часа на седмия ден от уведомяването на страната, който в случая е 07.03.2024 г. Частната жалба е подадена в този ден в 20 часа и 58 минути. Изводът на административния съд, че подаването ѝ касае процесуално действие, което е следвало да се извърши в съда е неправилен. Безспорно е, че се касае за процесуално действие, но обстоятелствата по делото не са изисквали то да бъде извършено в съда. Същото е могло да бъде осъществено по пощата или по електронен път, както е и станало. Според настоящия състав на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 62, ал.1, изр. 2-ро ГПК следва да се тълкува и прилага в случаите, в които за процесуалните действия на страната се изисква съдействие на съдебната администрация и в тези случаи това би могло да се случи единствено в работното време, а следователно и срокът да изтече в момента на неговото приключване. По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на Административен съд София – град за продължаване на процесуалните действия по администриране на частната жалба на Р. П. Н., от гр. София срещу определение № 1754 / 16.02.2024 г. по адм. дело № 8114 / 2023 г.. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение