Определение № 938 от 08.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1035/2010 г.

Производство по чл. 280 и сл. ГПК. Обжалвано е решение № 82 от 22.04.2010г. на С. окръжен съд постановено по гр.д. №123/2010г., с което е потвърдено решение на С. районен съд, № 421 /28.12.2009г. по гр.д. № 586/2009г. С последното е признато за установено на основание по отношение на [община], че С. Н. Т., К. С. Н., И. Н. М. и М. Н. К. са собственици на пасище с храсти с площ 3,584дка, находящо се в местността „И.” в землището на[населено място], общ. Смолян, съставляващо имот № 010331 по картата на землището, с идентификатор 10.331 по кадастралната карта от 2006г., а понастоящем представляващ част от имот с идентификатор 69345.1.725. Жалбоподателят [община] счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се позовава на противоречиво разрешаван в практиката материалноправен въпрос. Ответниците по касационната жалба С. Н. Т., К. С. Н., И. Н. М. и М. Н. К. в представения писмен отговор навеждат възражение, че жалбата е недопустима, а в „изложение на основанията против допускане на касационно обжалване” изтъкват, че решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваемият материален интерес е до 1000 лв. – данъчната оценка на имота е 13,44лв. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда критерий, който изключва приложното поле на касационното обжалване спрямо определени решения, а именно такива постановени по дела с обжалваем интерес под 1000 лева. Предявеният иск е установителен иск за собственост и неговата цена се определя се съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК от данъчната оценка на претендирания имот, а ако няма такава – от пазарната му цена. По делото /на л.99 от делото на С. районен съд/ е приложено удостоверение за данъчна оценка на земеделски имот изх. № 3379/02.12.2009 г., издадено от [община], сочещо, че данъчната оценка на пасището с площ 3584 кв.м. в землището на[населено място] е 13,44лв. Липсват данни за пазарната цена на имота. Предмет на касационната жалба е решението, с което е уважен установителния иск за собственост и следователно обжалваемият интерес е равен на цената на иска и е 13,44лв. Тази сума е под предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК минимум и затова обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо. Същото изрично е записано във въззивното решение. По изложените съображения и на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК при иззета компетентност, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.