Определение № 9938 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр.Варна срещу определение №11803 от 12.07.2024г. по адм.д. №5967/2024г. на Административен съд София -град/АССГ/. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна-инспектор при инспектората на ВСС, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба срещу определение №11803 от 12.07.2024г. по адм.д. №5967/2024г. на АССГ като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови това определение съдът е приел, че в законоустановения 7-дневен срок по чл.158, ал.1 АПК, Н. не е изпълнил разпореждане на съда №9291 от 19.06.2024г., с което на оспорващия е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност по чл.151, т.3 АПК- да внесе държавна такса по сметка на АССГ и да приложи документ за внесена държавна такса. Определението е правилно. Спорът е относно изпълнение в срок на указанията, дадени с разпореждане от 19.06.2024г., на АССГ, което е съобщено на частния жалбоподател на 27.06.2024г. Съгласно чл.158, ал.1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и 3 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок, а съгласно изр. първо на ал. 3 на чл.158 АПК ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик съответно председателят на отделение във Върховния административен съд. В конкретния случай срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 04.07.2024г., и видно от доказателствата по делото в указания 7-дневен срок и към датата на постановяване на обжалваното определение, установените от АССГ нередовности не са били отстранени, а доказателства за противното не са представени от частния жалбоподател въпреки изложените от него доводи в частната жалба. Противно на тезата на частния жалбоподател, същия не е освободен от заплащане на дължимата ДТ по адм.д. №5967/2024г. на Административен съд София –град. Този извод се налага, защото по делото няма данни за процесуална връзка между адм.д.№2280/2021г. на АС-Варна, по което съдебно производство до окончателното му приключване частния жалбоподател е освободен от заплащане на ДТ с определение №12715/14.12.2021г. по адм д.№11857/2021г. на ВАС, и образуваното на 17.06.2024г. адм.д.№5976/2024г. по описа на АССГ, въпреки че актът-предмет на оспорване по двете дела е идентичен. По изложените съображения, атакуваното определение №11803 от 12.07.2024г. по адм.д. №5967/2024г. на Административен съд София -град трябва да се остави в сила като законосъобразно. Воден от горното, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на Пето отделение,