Определение № 278 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адв. Р. Василева, действаща в качеството на процесуален представител на „Атрон груп“ ЕООД, с искане за допълване на Решение № 9942/19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2510/2023 г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. Молителят сочи, че искането за присъждане на разноски е заявено своевременно, представен е списък и са приложени доказателства за разноските. Ответната страна – Директорът на ТД Митница Бургас, е изразил чрез пълномощника юрк. Кр. Ташкова, становище за частична неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на Осмо, отделение, преценявайки допустимостта на молбата и данните по делото прие за установено следното: Молбата е депозирана в срок и от страна по делото, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна. С Решение № 9942/19.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2510/2023 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, чието допълване се иска, е оставено в сила Решение № 304/29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 242/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен. С решението си АДмС - Сливен е отменил по жалба на „Атрон груп“ ЕООД, Решение № 32-184850/06.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас. „Атрон груп“ ЕООД е представлявано в производството пред касационната инстанция от адв. Р. Василева по силата на договор за правна защита и съдействие (л. 32), в който е уговорен размер на адвокатското възнаграждение - 460 лв., от които 230 лв., платими в брой при подписване на договора, и 230 лв., платими по банков път. Представено е платежно нареждане за сума в размер на 2 400 лв. (л. 34), като в основанието за превода е отбелязано: „7 броя договори правна защита“, без да са конкретизирани датите на сключването им или делата, във връзка с които договорите са подписани. Впредвид на изложените съображения, настоящият тричленен съдебен състав счита, че не са събрани доказателства за заплащане на втората половина от договореното адвокатско възнаграждение. Разноски се дължат единствено при реалното им извършване, доказателствената тежест за което е на претендиращата ги страна. Информацията в табличен вид, съдържаща се в молбата за допълване, не променя извода за недоказаност на заплащането на остатъка от 230 лева. Страната е могла да депозира по делото останалите 6 броя договори в подкрепа на твърденията си, което не е направено до момента на постановяване процесното определение. С оглед на тези мотиви, решението на ВАС, Осмо отделение, следва да бъде допълнено чрез присъждане на разноски само до размера им от 230 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение