Определение № 50124 от 20.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1771/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е било образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.01.2022г. по гр.д.№2653/2021г. на ОС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК. С решение от 07.02.2023г. ВКС е отменил частично решение от 27.01.2022г. по гр.д.№2653/2021г. на ОС Варна и е отхвърлил предявения от Ж. И. Ж. иск против „Енерго-Про Продажби“ АД, за признаване в отношенията между страните, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 5084,57лева, представляваща част от цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с адрес [населено място], [улица],бл.№16-1, с кп.№110018721 и аб.№[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН] от 23.08.2019г., както и за сумата над 2263,99 лева разноски по делото. Оставил е в сила същото решение в останалата обжалвана част, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Ж. И. Ж. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата над 5084,57лева до 20546,77лева, представляваща част от цена на допълнително начислена електроенергия, доставена в период от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., в обект на потребление с адрес [населено място], [улица],бл.№16-1, с кп.№110018721 и аб.№[ЕГН], за която сума е издадена фактура №[ЕГН] от 23.08.2019г. С решението си ВКС е осъдил Ж. И. Ж. да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 6737,53 лв. разноски за всички инстанции, а „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на адв.Ц. С. Д., процесуален представител на Ж. И. Ж., сумата 865,13 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. С молба от 09.03.2023г. процесуалният представител на Ж. И. Ж. е поискал да се измени решението в частта му относно прсъдените разноски като бъде увеличен размера на същите дължими се на адв.Д. и бъде намален размера на разноските, присъдени на „Енерго-Про Продажби“ АД като прекомерни до сумата 1146,40лева. С молба от 12.04.2023г. „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата за изменение на решението в частта му относно присъдените разноски е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното: В мотивите на решението си ВКС е приел, че с оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД се дължат направените от него разноски за производството във всички инстанции съобразно отхвърлената част на иска, които са в размер на 6 737,53 лв., а последният следва да заплати на адв.Ц. С. Д., процесуален представителна ответницата по жалба, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата 865,13лева, за процесуално представителство пред ВКС, съобразно уважената част от иска. Настоящият състав намира, че молбата за изменение на решението е частично основателна. Размерът на дължимите се разноски на адв.Ц. С. Д., процесуален представителна ответницата по жалба, правилно са определени на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът не е взел предвид обаче направеното от процесуалния представител на Ж. И., с молба от 21.01.2023г., своевременно възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на дружеството. Настоящият състав намира същото за основателно, тъй като в случая процесуалният представител на дружеството е подал отговор на касационната жалба, участвал е в съдебни заседания, но предвид не голямата сложност на делотото и съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2,т.3 и чл.9, ал.3 от Наредба №182004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението следва да е в размер на 2991,60 лева. Ето защо решението, в частта му имаща характер на определение, следва да се отмени относно присъдените разноски на дружеството жалбаподател за разликата над 2991,60лева до 6 737,53 лева. Молбата в останалата й част следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.