Определение № 6225 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на МБАЛ-София към ВМА,представлявана от проф.В.М. чрез юрисконсулт Допчева против определение№ 2826 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 459/2024 г. на Административен съд – София-град. Ответникът – ИАНМ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при отсъствието на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, е основателна. С определение № 2826 от 15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 459/2024 г. на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на МБАЛ-София към ВМА против решение № РД-22-9/08.12.2023г на изпълнителния директор на ИАНМ в частта по т.1 и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Настоящият състав установи от фактическа страна, че предмет на адм. дело № 459/2024г на АССГ е жалбата на МБАЛ-София към ВМА против Решение № РД-22-9/08.12.2023г на изпълнителния директор на ИА Медицински надзор.С жалбата се оспорва посоченото решение,с което се потвърждава даденото задължително предписание с т.7.2 от КП-917/16.11.2023г,издадено от -д-р А. А.- главен инспектор в ИАМН и В. Т.- главен инспектор в ИАМН.С оспореното понастоящем определение № 2826//15.03.2024г съставът на АССГ е приел,че предмет на делото не е решение № РД-22-9/08.12.2023г на ИД на ИАМН,което в частта му по т.1 представлява акт на горестоящия административен орган постановен по реда на чл.81-98 АПК,а е задължително предписание ,дадено в т.7.2 от Констативен протокол № 917/16.11.2023г,което предписание е потвърдено с решение № РД-22-9/08.12.2023г на ИД на ИАМН. Според настоящия състав на Върховния Административен съд, чл.7а ал.1 ЗЛЗ предвижда,че контролът върху дейността на лечебните заведения, на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" към министъра на здравеопазването.Действително съгласно чл.7г ал.2 т.3 от ЗЛЗ при осъществяване на правомощията си служителите на ИАМН имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им.Макар и издали констативния протокол,обективиращ задължителни предписания,които подлежат на контрол за законосъобразност по административен ред по чл.81 от АПК,то надлежен ответник в производството по обжалване на актове на ИАМН не са конкретните служители,които са издали задължителните предписания,а изпълнителният директор на ИАМН,който е на практика и издателя на оспорения административен акт в производството пред АССГ.Служителите в ИАМН ,които са конституирани като ответници в производството са извършили проверка за спазване на ЗЛЗ,но не притежават самостоятелна публична правосубектност.Поради това и издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред пред изпълнителния директор на ИАМН.Съгласно решение № 3119/14.03.2024г на ВАС по адм. дело № 10291/2023г е посочено,че в правомощията по чл. 7г, ал. 2 от ЗЛЗ е служителите на агенцията, определени да извършат извънредната проверка да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им. Изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор“ е овластен с правомощието по чл. 5, т. 12 от Устройствения правилник на агенцията издава индивидуални административни актове в кръга на своята компетентност.Ето защо и издаденото от него решение № РД-22-9/08.12.2023г,с което първоначалния акт е изменен по аргумент от 145 ал.2 т.2 АПК представлява годен за обжалване индивидуален административен акт,който следва да бъде проверен от гледна точна на неговата законосъобразност от сезирания съд. Предвид изложеното обжалваното определение на Административен съд – София-град следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежния в АПК ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,