Определение № 107 от 07.04.2017 г. на ВКС по д. № 3646/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 8.04.17 г. на [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК от 6.02.17 г. с присъждане на сторените от дружеството, като ответник по жалба, разноски за производството в размер на 600 лв., за адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата М. Д. я оспорва като недопустима. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима и основателна. На осн. чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В случая акт, с който приключва производството пред ВКС, е определението по чл.288 ГПК. Ответникът по жалба, сега молител е направил искане за присъждане на разноските пред ВКС с отговора на жалбата и е представил списък на разноските и заверено от адвоката копие от договор за правна защита, в който е удостоверено плащане на сумата от 600 лв., за адвокатско възнаграждение – ТР №6/13 г., т.1 ОСГТК. В определението по чл.288 ГПК ВКС не се е произнесъл за разноските, които се дължат на ответника по жалба, съобразно изхода на спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Затова на осн. чл.248, ал.1 ГПК следва да допълни постановеното определение с присъждане на разноски в размер на 600 лв. Поради изложеното, ВКС на РБ, трето г.о.