Определение № 150 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 630/2010 г.

Софийският районен съд е поискал от ВКС да промени местната подсъдност на делото, което му е изпратил да разгледа Казанлъшкият районен съд. Прокурорът пред ВКС е изразил становище за основателност на искането. ВКС намери искането за основателно. СРС не е възразил, че изпратеното дело му е подсъдно по общите правила и в този смисъл всъщност липсва спор за подсъдност; приел е обаче, че има основание за произнасяне по реда на чл. 43, т.1 НПК, защото трябва да осигури присъствието на 9 лица, но само 3 от тях (подсъдимия, защитникът му и един от свидетелите) имат местоживеенето си в неговия район; останалите 6 (пострадалият, неговият повереник, трима свидетели и вещото лице) са все с адреси в К. и в съседния областен град С. Загора (само вещото лице). Така, макар и да не го е казал изрично, СРС смята, че е най-целесъобразно делото да бъде разгледано в КРС. Вярно е, че, строго погледнато, цитираната разпоредба от НПК държи сметка единствено за местоживеенето на обвиняемите и свидетелите, а и четирима свидетели в никакъв случай не са „много” (срвн.опр. 2/03-І, Бюл. 2/03), но за да се съгласи с отправеното искане, ВКС съобрази още, че пострадалият свидетел е инвалид с четири обездвижени крайника. Ето защо, съставът на І н.о.