Определение № 2 от 05.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 576/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. „С.” чрез адвокат А. Н. срещу решение № 322/24.02.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ по в.гр.д. № 1130/2009 г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответникът по жалбата – „Г. И КО” ЕООД не взима становище. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Пловдивски окръжен съд /ПОС/ са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.232 ал.2 вр. 92 вр. чл.86 ал.1 вр. чл.233 ал.1 вр. чл.236 ал.2 ЗЗД от Т. „С.” срещу „Г. И КО” ЕООД. Ищецът претендира дължим наем за определен период, неустойка за прекратен наемен договор по вина на наемателя, лихва върху дължимо и неизплатено обезщетение, обезщетение за ползване на имот без основание и връщане на отдадения под наем имот. Всички претенции са с оглед сключен и прекратен договор за наем на недвижим имот между страните. ПОС е уважил иска за неплатената наемна цена, за договорната неустойка, частично за обезщетението за забавено плащане на неустойката, частично за обезщетението за ползване на имота след прекратяване на наемния договор и изцяло претенцията за опразване на имота със законните последици. П. е изменил решението на ПОС, като е отхвърлил претенциите за договорена неустойка и обезщетение за забавено плащане на неустойката, отменил е и решението на ПОС в частта относно постановеното опразване на имота за разликата от 299 кв. м. до 512 кв. м. като е отхвърлил иска в отменената му част. П. е приел, че между страните е сключен наемен договор, по който и двете страни са неизправни – наемателят не е заплащал договорената наемна цена, а наемодателят не е оказал дължимо съдействие във връзка с актуализиране скицата и коригиране площта на наетия имот, както и заплащане на наемна цена, съобразно ползваната площ от терена. При тази неизправност на страните, П. е приел, че не се дължи неустойка на неизправна страна, коригирал е и решението на ПОС относно опразването на имота с оглед установената част на имота, която е ползвана. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е от значение за изхода на конкретното дело и същият следва да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Излага доводи във връзка с „тълкуване на същността и приложното поле на института на неустойката по смисъла на чл.92 ЗЗД по начин несъвместим с тълкуването в хода на правоприлагането по редица други дела от практиката на ВКС, съдилищата и АС при БТПП”. Визира и „свободата на страните да договарят условията на неустойки по договора и възможността за намаляването им”. Видно е, че касаторът не е формулирал въпрос, обусловил изходът на конкретния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква и т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, а поставя общотеоретични въпроси, някои от които изобщо не са обсъждани от въззивният съд в конкретния случай по конкретния спор /например за намаляване на неустойката/, излага доводи и възражения във връзка с наемния договор, които не са правени пред решаващия съд и обсъждани от него. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Практиката на АС при БТПП не е основание за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС/. Приложените решения на тричленни състави на ВКС са по казуси, обективно неидентични с настоящия и не обуславят наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С оглед на изложеното съдът счита, че не са налице предпоставки та на чл.280 ал.1 ГПК и няма основание да се допусне касационно обжалване на решението на П.. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са претендирани. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: