Определение № 341 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 572/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молбата на адв. С. Й. Т. - САК, в качеството му на процесуален представител на ответника по т.д.№ 572/ 2011 год. на ВКС, ТК - [фирма], със седалище [населено място] за допълване на постановеното по същото определение на второ търговско отделение на ВКС № 679 от 10.09.2012 год., в частта за деловодните разноски. Ответната по молбата страна, уведомена по реда на чл.248, ал.2 ГПК за искането на молителя, е възразила по основателността и, позовавайки се на отсъствие на документ, удостоверяващ твърдяното от молителя плащане на деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, изразяващи се в изплащане на адвокатски хонорар. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата за допълване на влязлото в сила определение на ВКС,ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна и следва да бъде уважена. С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 679 от 10. 09. 2012 год. т.д. № 572/ 2011 състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 124 от 14.03.2011 год., по в.гр.д.№ 224/ 2010 год., в частта му, предмет на касационната жалба на ТПК ”В.”, гр.П. с вх.№ 2559/26.04.2011 год., като е пропуснал да присъди направените от ответника „ К.”АД и своевременно претендирани с депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор деловодни разноски за касационното производство. Същите, според представеното и приложено на стр.55 от делото частно писмено доказателство - договор за правна помощ, сключен с адв. Т., последният в качеството му на процесуален представител на страната, възлизат на сумата 2400 лв. с ДДС, като е посочено, че са реално заплатени по банкова сметка. Обстоятелството, че едва с молбата по чл.248, ал.1 ГПК молителят „ К.”АД е представил платежен документ за реалния превод на горепосочената сума по банковата сметка на адв. Т.- негов пълномощник в касационната инстанция е правно ирелевантно, доколкото този факт е изрично отбелязан в приложения и описан по- горе договор за правна защита и съдействие от 08.06.2011 год., с № 0107664,серия А, сключен помежду им. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК