Решение № 8422 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Б. М., гражданин на Руската федерация, подадена чрез адвокат О. Динев, против Решение № 35078/24.10.2025 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 4399/25 година. Касационната жалба е уточнена с молба от 16.01.26 г, в която като пороци на обжалваното решение се сочат – допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – чл. 209, т.3 АПК. Изложени са редица възражения от касатора във връзка с поддържаните касационни основания, които ще бъдат обсъдени от съда по-долу в мотивите му. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/ чрез процесуалния й представител оспорва касационната жалба по съображения, посочени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно. По съществото на касационното обжалване, касационната инстанция преценява следното: Пред административния съд е обжалван отказ на председателя на ДАБ за предоставяне на международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците(ЗУБ) на М. Б. М.. Отказът е оформен с Решение № 3128/11.04.25 г. на председателя на ДАБ. За установено от фактическа страна, съдът е приел, че М. е подал молба за закрила в РПЦ-София. Съдът е възпроизвел в решението си, разказа на чужденеца, относно идването му в България и повода за това. Посочил е, че чужденецът е напуснал Русия легално и се е придвижил със самолет до Турция и оттам с автобус е пресякъл законно границата с РБългария. На пристанището на гр. Варна се е качил на кораб, който и до момента на съдебното решение е бил на пристанището в гр. Варна, без да отпътува. Съдът е установил, че на 12.02.25 г. с чужденеца е проведено интервю, по времето на което той заявява, че е завършил Морска академия, работил е като матрос, щурман, помощник капитан на риболовен кораб, от 2017 г. работи в търговския флот. Обосновава искането си за закрила по реда на ЗУБ с проблеми, свързани с българската фирма „ Силвър лайн шипинг лимитид“, по чиято покана е пристигнал в България, за да започне работа на плавателен съд на рейд в пристанището в гр. Варна, който не бил тръгнал оттам поради проблеми с документите и открити множество нарушения за които чужденецът е разбрал през м.11. 2025 година. Стоял е на кораба от 16.10.24 до 16.01.25 г., когато се обърнал към граничните власти, за да му се предостави възможност за международна закрила. Молбата е подадена в качеството му на моряк и поради възникнала животозастрашаваща го ситуация-опасност от инсулт. Страхувал се да не умре при отпътуването си за Русия. Посочил е, че се е обръщал с молба за съдействие, както към български институции, така и към Руското Посолство в България, от което не получил отговор. Според него това се дължало на факта, че дядо му бил в ГУЛАГ, където е загинал, а баща му е изхвърлен от гражданската авиация, заради сбиване с политкомисар. Посочил е като евентуален източник на проблеми за него при завръщането му в Русия, работата му и за украинска компания и екипаж, както и че руското правителство не желаело да му помогне, заради антивоенната му позиция. Посочил е като мотив за искането му на международна закрила и евентуални проблеми, свързани с извършваната в миналото обществена и миротворческа дейност, както и заради възможността за събиране на семейството, заради заплахата синът му да бъде повикан в армията и изпратен да воюва в Украйна. Добавил е, че ако се върне в страната си на произход ще има проблеми с ФСБ. Съдът е изброил в решението си представени от жалбоподателя писмени документи, без да ги обсъди. Посочил е, че като мотиви за отказа на международна закрила, в решението на административния орган е посочено, че М. не посочва причини за основателни притеснения от преследване в държавата си на произход. Съдът е приел, че административният орган е обсъдил в решението си информацията за ситуацията в страната на произход на чужденеца, така, както тя е разкрита в кредитираната справка от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, въз основа на която е преценил, че за чужденеца съществува реална възможност да се завърне в държавата си на произход, където са съпругата и синът му, без това да създаде риск за някои от тримата, както и че самият чужденец е имал възможност да организира легално завръщането си в държавата му на произход. От правна страна, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на изискването за форма на акта. Приел е, че административният орган е приложил правилно материалния закон и в съответствие с целта му. След като е посочил основния според нето мотив на жалбоподателя за напускане на страната си на произход - трудов договор с българска фирма за работа на кораб, съдът е приел, че мотивът на чужденеца, за идването му в България не е да търси международна закрила тук. Преценил е като неотносими множеството документи, представени от жалбоподателя по делото спрямо конкретната история, разказана от него по време на интервюто му в ДАБ. След като е посочил, че първоначално разказаната от чужденеца история за напускане на страната му на произход няма характер на „бежанска“ е приел, че всичко което твърди впоследствие не можело да се приеме за достоверно. По тези съображения е отхвърлил жалбата на М. срещу решението на председателя на ДАБ. Касационната инстанция преценява, че решението на съда е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Допуснатите нарушения са следните: В кориците на делото / лист 345-349/ се намира протокол от проведено интервю като последният лист / 349 от делото/ е подписан от М., длъжностно лице – Г. и преводач-Георгиев. Липсва началната или началните ( преценката е невъзможна, тъй като страниците на протокола не са номерирани) страници от това интервю. Между лист 350 и лист 351 от делото пред първоинстанционния съд се намира лист с логото на ДАБ и съдържание, сочещо на протокол от проведено интервю на 12.02.25 г. с М. М. Б.. Този лист не е номериран от съда. Въз основа на констатираното, касационната инстанция не може да приеме, че по делото като част от административната преписка е постъпил в цялост протокола от проведеното интервю в ДАБ с М. Б. М.. В решението си съдът е обсъдил информацията от проведеното с чужденеца интервю и следователно е установил констатираното от касационната инстанция. Вместо да укаже на ответника представянето му в цялост, съдът е кредитирал посочените части като едно цяло, без да се обоснове, защо приема, че това именно е целият протокол от проведеното с чужденеца интервю. В проведеното открито съдебно заседание по делото, административният съд е приел всички документи, представени с жалбата, както и становища, писма и информация, както и постъпилите от Върховния административен съд документи. Извън административната преписка, представена от ответника, съдът е следвало да изиска от жалбоподателя уточнение в каква връзка се представят документите от него, за какви обстоятелства, след което да прецени тяхната относимост към спора и едва тогава да се произнесе по приемането им като доказателства по делото или не. Също така, съдът е следвало да се увери, че всеки един от документите, представен на чужд език е придружен с превод на български език, за да може да бъде евентуално кредитиран, ако преценката на съда е, че документът/документите са относими към спора. Съдът е следвало да изясни относно документите, постъпили от ВАС, дали се представят от една от страните по делото, тъй като ВАС не е страна по делото и едва тогава да се произнесе по приемането им, вкл. и във връзка с относимостта им към спора. Процедирайки по начина, по който е процедирал, приемайки всички представени документи по делото, без преценка на относимостта им към спора, а посочвайки ги като неотносими с постановеното по делото решение, съдът е поставил страните в положение на процесуална изненада и е нарушил правото им на ефективна съдебна защита. По делото се намира документ, наименован „Информационно съобщение“ / лист 10-16 от първоинстанционното дело/. Видно от съдържанието му е, че той е подписан от жалбоподателя, който е посочил, че този документ следва да се разглежда като допълнителен материал към жалбата срещу Решение № 3128/11.04.25 г. на Председателя на ДАБ. От съдържанието на обжалваното съдебно решение не следва, че възраженията на жалбоподателя в този допълващ жалбата документ са обсъдени от съда. Съдът е посочил в мотивите си, че допълнително изготвеното лично от жалбоподателя М. и представено след приключване на административното производство „интервю“ няма процесуална стойност и не следва да се обсъжда като доказателство. Този извод на съда е необоснован, тъй като не съответства на посоченото на представения начален лист от протокола за интервюто, проведено с М., намиращ се преди лист 351 от делото. Видно от записаното като изявление на чужденеца там е “Представям и написаната от мен история, подготвена за интервюто, прилагам и документи, свързани с проблеми заради които съм поискал закрила тук.“ Тази писмена история, следва да е част от бежанската история на чужденеца, а доколко тя е основателна е въпрос на преценка по същество. Съдът е следвало да изиска от ответника да посочи, кой документ е писмената история на чужденеца, представена по време на интервюто му и кои са представените от чужденеца по време на същото интервю документи и да ги възприема като част от административната преписка. Едва след това изясняване и след анализа им да прецени, доколко те разкриват нещо различно от записаната история на чужденеца в протокола от проведеното с него интервю. Посочените съдопроизводствени нарушения, допуснати от съда са съществени, тъй като са се отразили на обосноваността на изводите в крайния съдебен акт. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при което се отстранят допуснатите съдопроизводствени нарушения при разглеждането му. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд