Определение № 9617 от 29.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Съединение – 1906“, представлявано от председателя на Управителния съвет Г. Чобанов, чрез адв. Минчева против Определение №5577/19.06.2024г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Съединение – 1906“ с ЕИК 175914765 със седалище и адрес на управление: гр. Съединение № 2 представлявано от Г. Чобанов – председател на Управителния съвет за спиране предварителното изпълнение на Решение от 22.04.2024г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Ответникът – Ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба, подадена от Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Съединение – 1906“ против Решение от 22.04.2024г. на Ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ за резултата от приключилия процес на верификация по искане за окончателно плащане № 3/23.02.2024г. по АДБФП № BG16M1OR002-3.016-0003-C01 „Изпълнение на мерки от План за управление на защитена зона BG0002015 “Язовир Конуш“ с бенефициент Сдружение „Ловно-рибарско сдружение Съединение – 1906“, с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 48 496.00 лева и е разпоредено възстановяване на сума в размер на 8413.27 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ оспорването на решението не спира изпълнението му. В жалбата е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е посочено, че за сдружението ще настъпи значителна и трудно поправима вреда. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на молителя за спиране на допуснато предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т. е. да докаже, че предварителното изпълнение на решението би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Съдът е посочил, че в настоящия случай жалбоподателят не конкретизира значителни или трудно поправими вреди, които биха могли да настъпят от предварителното изпълнение на решението, нито са представени доказателства за такива, а искането е заявено бланкетно и е неясно дали се свързва с оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт или се свързва с предвидените от закона предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Относно посочените оплаквания в жалбата е прието, че същите нямат отношение към предпоставките на чл. 166, ал.2 вр. с ал.4 АПК. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Както обосновано е приел първоинстанционият съд, в тежест на оспорващия е да докаже настъпването на вреди. При това той следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са значителни по размер или труднопоправими. В случая наведените твърдения са бланкетни и неподкрепени с относими доказателства. Не са представени каквито и да било доказателства, установяващи вида и размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната "значителност". Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая към искането за спиране не са представени каквито и да било доказателства, които да обосноват вреда от категорията на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК, нито да удостоверят нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, т. е. такива, настъпили след издаването на акта. Обстоятелството, че сдружението е заплатило със собствени средства сума в размер на 48 496.00 лева по цитираните в жалбата договори с изпълнители не означава, че от предварителното изпълнение на акта ще настъпят вреди, които са значителни или труднопоправими. Относно съображенията за баланс на интереси в случая надделява обществения интерес за законосъобразно използване на средства от еврофондовете. От така установените факти и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения следва, че формираният в оспореното определение извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, е правилен и обоснован. Като е приел искането недоказано и за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение